Кои били най-прочутите пловдивски пивници?

Източник: Lost in Plovdiv
Преди Пловдив да се превърне в град на модерни барове и гурме ресторанти, той живее в ритъма на своите пивници – шумни, задимени, топли и пълни с характер. Това били места не просто за хапване и пиене, а сцени на градския живот, където се срещали бохемът и занаятчията, артистът и търговецът, а разговорите често оставали по-дълги от вечерта. В този разказ се връщаме към някои от най-прочутите пловдивски пивници, оставили траен отпечатък в паметта на града.
Пивница Герджика
Известна пловдивска кръчма, собственост на Стою Герджиков. Открита през октомври 1936 г. Изключително популярна с хубавите си вина, най-вече „Божилово“ вино, както и вкусната си скара, приготвяна от Майстор Кольо от кебапчийница България. Около 40-те години винаги имало прясна риба от река Марица и пиво Каменица. Името на пивницата всъщност е Новият мост, но поради голямата известност на собственика си е наричана от пловдивчани на фамилното му име. Намирала се е в Кършияка, непосредствено до Новия мост, а интересното е, че той и до днес се обозначава сред кореняците с името на кръчмаря. Много посещавано и любимо заведение за всички пловдивчани. В момента на същото място, след голямо преустройство е построен хотел Герджика, а ресторантът към него предлага китайска кухня.
Пивница Пловдив
През 1933 г. Иван Шопов открива на ул. Константин Иречек (на Джумаята) пивница Караагач със собствено производство на бели, червени и черни вина, малага и рубинов пелин, француски коняк и мастика. През 1948 г. тя бива национализирана и преименувана на Пловдив. Превръща се в любимо място за пловдивската интелигенция: художници, артисти, журналисти, адвокати, писатели, поети и т.н. Стените на това култово заведение били изографисани от пловдивски художници през 1967 г. По масите са вдигали наздравици Стефан Мавродиев, Татяна Лолова, Йордан Радичков, Руси Чанев, Константин Павлов, Цветана Манева и още редица други известни личности. Основното в пивницата било шкембето, задушено в масло, както и мешената дреболия. Имало добро пиене, всякакви мезета и прословутите жабешки бутчета – виден пловдивски специалитет.
Пивница Тихия кът
Прочута пловдивска пивница на бившия площад Вела Благоева, сега Незавиимост, а най-познат сред пловдивчани като Гроздовия пазар. Тук кръчмарят бай Пешо пръв започва да приготвя прословутото татарско кюфте. Същото било с цена от 52 стотинки, а с чаша мавруд сметката набъбвала до сумата от 1 лев. Тук за първи път се приготвяла и „принцесата“ – филия хляб, намазана с кайма, която предварително е примесена с кашкавал. Всеки от посетителите си знаел мястото в заведението, а сервитьорите знаели винаги на кого какво питие да поднесат.
Днес от тези пивници са останали спомени, снимки и разкази, предавани с лека усмивка и доза носталгия. Те обаче продължават да живеят в пловдивския дух – в историите, които се разказват край масата, и в непреходната любов към добрата компания, простата, но честна храна и чашата вино. Защото Пловдив, повече от всичко друго, е град на срещите — и неговите пивници са били най-верните им свидетели.
Източник: Lost in Plovdiv
Кривата круша или Крушата също. Имаше пивници някога. Да има къде мъжете да избягат от жените. В тях ракия, салатки, ухаеща скара. Гюрултия. Понякога, като свърши хляба, ни пращаха да купим хляб оттам, та помня. На Гроздовия пазар един чичо, жена му го пратила за хляб, пък той отишъл в кръчмата, седял, седял, та накрая, за да замаже положението, взел един хляб и една кесия, хартиена, с кебапчета, ама като ни видя и ни ги даде. Та тръгна да се прибира с празни ръце.