Историята на Жълтото училище

Източник: Lost in Plovdiv

Дори и да се заровим дълбоко в миналото, едва ли някой някога ще разбере кое е първото място за образование в Пловдив – вероятно в римския град, вероятно и доста по-рано. Със сигурност знаем, че Шахбединовата джамия (Имарет) е имала към себе си голяма библиотека и училище, а сградата на гръцкото училище в Пловдив е първата в града, строена специално за учебно заведение. Тя е издигната през 1780 г. на Джамбаз тепе. Преди това децата се учели да пишат и четат в преддверията на църквите, или по къщите на даскалите.

Друга бележита постройка, която обаче изпълнява функциите си и до днес обаче, е сградата на Жълтото училище, покрай която минава всеки посетите, тръгнал към Античния театър в Старинен Пловдив.

Нейната история започва с откриването през 1850-а година на знаменитото училище „Кирил и Методий“. То е първото в света, което носи името на славянските равноапостоли и в него, на 11 май 1851 г. за пръв път, освен като ден за почит към светите братя, тази дата се чества и като училищен празник. По този начин се поставя националната традиция да се отбелязва тържествено Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост.

 Бурното възходящо развитие на пловдивското епархийско класно училище „Св. св. Кирил и Методий“, обявено по-късно и  за гимназия, и неговите изключителни учебни резултати разрушават градените с векове гръцки митове, че българите не са способни да упражняват интелектуален труд и че на български език не може да се преподават научни знания. Само за няколко десетилетия то помага за отвоюването на града от елинизма, възстановява българското му име и го превръща в най-голям културен център на страната и крепост на българския национален дух.

Именно в тези години започва  и историята на сградата за образователна дейност „Жълтото училище”. Началото е положено през 1865 година, когато е взето решението, известното вече епархийско училище „Св. Св. Кирил и Методий“ да се превърне в гимназия, като се настани в специално построена за целта сграда. За осъществяването на това решение е поискано специално позволение на султана, получено през 1866 г., на което е посветена публикация, в издавания в Цариград вестник „Гайда“.

Строежът на „Жълтото училище“ започва през м. март 1868 г. и е дело на майстора строител: Тодор Дамов – майстор Доле – член на Брациговския дюлгерски еснаф, който е един от хората, оставили трайни следи в архитектурното културно наследство на страната ни. Строежът, символ на борбата за църковна независимост и образование на български език, е съпътстван с трудности, създавани от поддръжниците на гръцкото духовенство, но въпреки това е завършен за няколко месеца. С големи усилия се поставят основите и се стига до мястото на двете исторически ценности, двете плочи с надписите – на турски и български. Те гласят следното: „По височайше позволение на НЦВ султан Абдул-Азис се основа това народно средоточно училище с помощта на родолюбивите българи от Пловдивската област 1868 март 17”. И до днес пътят на всеки посетител, тръгнал към Античния театър, неизменно го превежда покрай североизточния ъгъл на двуетажната постройка, където те могат да бъдат видени.

Новата учебна 1868/1869 година на Епархийското класно училище „Св. св. Кирил и Методий“, прераснало в първата пловдивска гимназия, започва в новопостроената сграда

През първата следвоенна учебна година в гимназията са били записани 143 ученици, но за учебната 1879-1880 г. техният брой се увеличава до около 600. . В нея са учили Иван Вазов, Петър Бонев – водач на перущенските въстаници през 1876, Тодор Каблешков, Димчо Дебелянов. След Освобождението тук са преподавали също просветителите П.Р. Славейков, Петко Каравелов и др.

Тъй като сградата на училището бързо става твърде малка за наплива на учениците, областната администрация взема решение за нова сграда, за която сме ви разказвали в статията си за най-старата гимназия в България.

През 1927 г. „Жълтото училище“ е обявено за „народна старина“. Днес е един от недвижимите паметници на културата, с категория „национално значение”, на територията на град Пловдив.

От 1964 г. постройката се използва от Академията за танцово, музикално и изобразително изкуство, а наскоро във видеоподкаста на Под тепето разбрахме, че най-накрая стартира реконструкцията ѝ, която в годините става все по-нужна и належаща, за да възвърне предишния блясък на най-старата сграда с образователна цел под тепетата.

Източник: Lost in Plovdiv