Клуб Баския и фотографът Христофор Балабанов ви канят на една нестандартна изложба, която ще ви накара да се замислите. При това върху тема, която едва ли е вълнувала мнозина досега- животът на цветето. Фотофернисажът се казва Подари живо цвете и ще се опита да накара публиката да отвори възприятията си към красивите растения по един различен начин. При това в навечерието на Св. Валентин- ден, в който хиляди жени ще получат букети от мъжете на сърцето си. Христофор ще открие изложбата си тази вечер в 18.30ч., като ще провокира гостите си чрез изящните си фотографии. Паралелно ще върви втора експозиция на неговите концептуални Космически цвета. Христофор провокира и с текста към събитието, който сам е написал:
Тя има празник.
Той в треска… обмисля какво да направи…? Веднага на цветния пазар! Веднага – букет! Чудно! Голям, красив… много цветя.
Отива на срещата, гледа малко глупаво, но не притеснено, а уверено.
Тя се появява…Той я съзира отдалеч. Вълшебна е, стъпва грациозно. Времето е сгъстено. Всичко е различно, наситено. Познатите нему усещания липсват – разбягали се нейде.
Срещат се. Той с изкуствено, плавно движение измъква толкова много цветя иззад гърба си. Тя искрено трогната… Какво внимание “О, колко е галантен.“ – си мисли и се разтапя.
Е, цветята… те гледат с други очи. Бяха отгледани в изкуствена среда – оранжерия. Не бяха видели Слънце, ни изворна вода. През целия си живот, за щастие – кратък, се бяха мъчили.
И сега… този момент беше върхът, смисълът на тяхното битие – да бъдат подарени. Ооо… забравих, те вече не бяха живи… те само изглеждаха така. Най-точно казано –
бяха полуживи. Полуживи – нямаше бъдещ живот за тях. Можеха само да страдат. Болеше ги непосилно. Невидима кръв капеше по тротоарните плочки. Краят беше близо… Само още няколко дни. А той и тя бяха усмихнати и доволни – “Колко красиви цветя!“ Така романтично, вдъхновено.
Цветята плачеха с кървави сълзи. В предсмъртна агония. А хората, човечните… се радваха на ЕСТЕТИКА(ТА). И се радваха, и се радваха…
Културата, която сме създали и според която живеем, ни кара да отглеждаме други живи същества, други видове и да ги убиваме:
– убиваме, за да ядем
– убиваме, за да живеем
– убиваме за красотата дори
– убиваме за удоволствие
Целенасочено отглеждаме тези други видове, насила ги държим в неестествена среда, караме ги да живеят мъчително. По задължение и заради някаква си “естетика“ –
егоистична прищавка – ги убиваме с ЛЕКОТА.
Стоят цветята в цветарника, прасетата в свинарника, закованите кокоши крака не помръдват. Стоят и чакат човечния Човек да дойде… а след него кръв.
Разбирам стремеж към красота. Но защо да убиваме заради нея? ПОМИСЛИ! Подари живо цвете!
