Европейският блясък на кино Екселсиор
През май 1912 г., репортер на вестник „Санстефанска България“ влязъл за първи път в новопостроената сграда на кино „Екзелсиор“. Стъписан и объркан, журналистът се почудил как да обясни невиждания в Пловдив европейски блясък, парижкия лукс, празничното сияние на електричеството, сюблимното усещане, че от този салон пловдивчани гледат направо към модерния свят на бъдещето? Новинарят едва успял да благодари на Едмондо Вакаро, „човек на една Велика Италия“, който не пожалил сили и средства, за да направи изключителен подарък на града. Така започва историята на киносалона, който ние днес познаваме като търговски център в самото сърце на града.
Първият му собственик – Едмондо Вакаро, прекарал по-голямата част от живота си в Пловдив. Пристигнал под тепетата едва 6-годишен. Произхождал от богата фамилия, а баща му бил един от най-крупните търговци и индустриалци в града ни. Синът бил управител на тютюневата фабрика „Български орел“, а когато обединението на тютюневите предприятия в България извело фамилията Вакаро на върха, Едмондо оглавил пловдивския клон на картела. Той участвал и в новото направление от бизнеса на баща си – изграждане на верига от киносалони. През 1910 г. се разчуло, че изпраща на свои разноски във Франция столичния архитект Александър Ставрев, за да види как изглеждат най-модерните европейски киносалони и да ги пресъздаде на българска земя. В началото на 1911 г. архитектът представил своя проект за кино, а в това време италианецът успял да се споразумее за терена на бившия хотел Велико Търново на Главната улица. Бил избрал и името на бъдещия храм на изкуството – Екзелсиор. През 1912 г. изгряла звездата на новото пловдивско кино и няколко години то било сред най-посещаваните и представителните места под тепетата.
За съжаление, Едмондо Вакаро бил принуден да напусне града и да се върне в Италия, тъй като Първата световна война превърнала родината му и България във вражески държави. Когато се завърнал през 1919 г., заварил един тъжен и беден град, в който най-важното за жителите било осигуряването на хляба. Пари за изкуство нямало и дори известните музиканти били принудени да работят за жълти стотинки.
Италианецът решил да се захване и с друг бизнес, но налетял на мошеник, който го съсипал окончателно и с това довел до неизбежното. На 6 март 1923 г. Вакаро бил принуден да продаде киното на Г.Адамов и Г. Кацаров., за което те платили 5 милиона лева. Новите собственици продължили славните страници от историята и Екзелсиор продължило да събира многобройна публика. През 1933 г. тук гостувала световноизвестната актриса Евелин Холт, което пред препълнения киносалон изпълнила на роден език българска народна песен.
Впоследствие пловдивската легенда бавно губи своя блясък. Първо се превръща в кино Христо Ботев, а след това се препродава няколко пъти и променя предназначението си в дом на хазарта. Поредните купувачи на сградата оставят от някогашното кино само фасадата и я преобразуват в търговски център. При изкопните работи строителите откриват 6-7 реда антични седалки, които са част от Римския стадион, но към момента те не са експонирани за широката публика.
Днес в нея се помещават няколко магазина, кафе-сладкарница и място за занаятчийски сладолед, а дните на блясък са безвъзвратно оставени в миналото.
Източник: Lostinplovdiv
