Часове наред разпитват Дебора в съда в Пловдив
В Районен съд – Пловдив днес се провежда заседание по делото придобило известност като „Случаят Дебора„. То се гледа при закрити врата, за да не се оповестяват факти от интимния живот на жертвата Дебора Михайлова и подсъдимия Георги Георгиев, който е обвинен за три престъпления – за причинена с особена жестокост и по особено мъчителен начин за 18-годишната Дебора Михайлова многостепенна средна телесна повреда, за принуда и за закани с убийство.
Днешното заседание е трето поред за процеса, който продължава с разпит на последните призовани свидетели. в началото стана ясно, че един от тях е отказал да получи призовката. В сряда в съда в Пловдив не се явиха и още двама от призованите.
Преди влизането ѝ в залата Дебора, която бе нарязана 18 пъти с макетно ножче и остригана насилствено от бившия си приятел – охранител, каза пред журналисти, че вече се е навършила една година от случилото се и иска тази агония да приключи. Михайлова се надява на максимална присъда.
“Нищо няма да му кажа, ако го срещна, не изпитвам нищо”, допълни още тя.
Разпитът и продължава вече пети час. В една от почивките защитата на обвиняемия Георги коментира, че имало много съществени и сериозни разминавания в показанията на Дебора.
По думите на адв. Валентин Димитров в показанията, които дава Михайлова по време на изслушването в залата „има сериозни фактически разминавания, неща които не отговарят на обективната действителност“ и отказа да говори с конкретика. Стана ясно още, че в се пускат записи, вероятно от изслушването на Дебора по време на даване на първите ѝ показания.
Очаква се след нея да бъдат разпитани и явилите се последни свидетели. Едва след тях могат да бъдат изслушани вещите лиза и заключенията им от назначените експертизи. На този етап обвиняемият Георгиев все още не е изявил желание да говори пред съда.
ЧовекПРАВЯЧ = HomoFABER:
https://www.youtube.com/watch?v=oWT_hGJj2Xs
проф.д-р арх. БЕРБЕНЛИЕВ, Пейо –
23.08.1923 – 28.05.1999:
УАСГ, НИПК, МК, ICCROM, ICOMOS, UNESCO…
– каквото успя да извърши през 60те, 70те и 80те години с Истинския НИПК не бива да се забравя, а периодически да се НАПОМНЯ.
„OPUS BERBENLIEV“
= Истинският НИПК който полагаше реални,, физически, дюлгерски грижи за архитектурните старини и ги реставрираха опитни професионалисти вместо днешното конферентно кудкудякане, дисертации и „хабилитации“ на мераклийки дето не знаят
какво е, къде е и зашо е
САНТРАЧЪТ…