Професорът: Няма по-голяма смърт от самодоволната летаргия
Паулина Гегова
Преди приблизително 40 години, знаменити писатели като Николай Хайтов, Антон Дончев и други, приветстват появата на един нов, силен белетрист в българската проза. Сега някои от тези гении ги няма, но явлението Боян Биолчев все още е тук, все още твори, а годините не са го уморили. Има издадени седем тома със събрани съчинения, а бройката се предвижда да стигне до дванайсет, а защо не и повече. Любителят на Антарктида има още какво да сподели. Пише разкази, сценарии, сатира, публицистика, статии. Три пъти е част от журито на Златната ракла, ректор на Софийския университет, преподавател на магистри по творческо писане и специфика на киното и театъра, Биолчев е многопластов, полифоничен. Вчера професорът представи романа си „Амазонката на Варое“ пред пловдивската публика в Дома на културата. Той дойде под тепетата по покана на ръководството на Висшето училище по сигурност и икономика.
Проф. Биолчев винаги е бил много остър и точен по отношение на събитията, които се случват в държавата ни. Сам се шегува, че няколко пъти е отказвал поста на министър на образованието и два пъти отбива покани да се кандидатира за президент. Но той е творец, а кариерата му като ректор, по никакъв начин не е попречила на това творчество. "Нищо в живота ми не ми е пречило. Само ме обогати. Покрай университета съм се запознал с много страни на света, с големи човешки трагедии, които иначе не бих могъл да видя" , казва той.
Критиците твърдят, че една от най-значимите му книги е "Амазонката на Варое". Ако първите му къси разкази показват безпатетика, то Амазонката е роман на играта. Има нещо раблезианско, освободено, различно и забавно в нея. Блика от незлоблива ирония и тънък хумор. Представлява история, написана с много солен език, но когато се прочете се вижда, че липсва какъвто и да е цинизъм. Посветена на едно симпатично тракийско село, Варое, Биолчев е намерил най-добрият начин да разгледа историческите особености и да покаже характера на прабългари, славяни и траки, без да осъжда дефектите им. Следвайки класическите канони на писане, изгражда прелестни характери, обрисувани със собствен, дълбоко индивидуален стил…
Цялата статия можете да прочетете в КАПАНА.БГ
