Това, че през 2022 г. икономиката на България „счупи“ много рекорди по никакъв начин не трябва да успокоява, че същото ще се повтори и през 2023 и 2024 г. Политическите формации, които за пореден път не могат да намерят формула за управление, изглежда подценяват натрупващите се предупредителни знаци за предстоящите предизвикателства. Още повече, фокусът отново е върху проблемите на вчерашния ден вместо върху рисковете на утрешния – показателна е обсебеността с поскъпването на яйцата, олиото и кашкавала в момент, когато цените им започват да спадат; впрочем протестите на местни производители в последните седмици са срещу твърде ниските цени.
Ако инфлацията, движена от енергийна криза и поскъпване на основни суровини и храни беше безспорният водещ проблем на 2022 г., то ситуацията, пред която ще сме изправени в следващите месеци е от забавяне на растежа, дори спад в определени сектори, по-ниски цени, оттам – по-ниски печалби, доходи и продажби, пише в анализа от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ). Всичко това има пряко отношение към състоянието на публичните финанси, и със сигурност – към готовността на България за приемане на еврото.
Не е нужно да се чертаят катастрофични сценарии, каквито мнозина привидяха от представянето на предизвикателствата пред бюджета от министъра на финансите миналия месец – тук многократно сме се противопоставяли на продавачите на страх с обективни данни и анализ, базиран на факти и аргументи. Но неглижирането на рисковете и отказът да се отчете промяната на ситуацията – от политици, работодателски организации и синдикати – е най-малкото притеснителен.
Вече измина едно тримесечие от 2023 г., като разликите с 2022 г. трябва да са очевидни. Анализатори и институции също публикуваха поредица прогнози, които отчитат новата действителност. Министерството на финансите в пролетната си макроикономическа прогноза очаква забавяне на ръста на БВП до 1,8% – или почти двойно в сравнение с миналата година. Това, най-общо, следва тенденцията за сериозно охлаждане в европейската икономика – растежът в еврозоната ще е между 0,8% и 1% според последните прогнози на МВФ, Европейската централна банка и Европейската комисия.
Голямата промяна е политиката на ЕЦБ за затягане на паричната политика и повишаване на лихвите. Резултатите вече „преливат“ в реалната икономика. Няколко месеца кредитната активност в еврозоната се забавя, а в последните два месеца даже имаме спад на кредита за частния сектор. Бизнес и домакинства вече плащат значително по-високи лихви. За пети пореден месец от октомври насам продажбите на дребно в еврозоната спадат в реално изражение – с 3% през февруари. Още повече, продажбите на храни спадат с 4,9% – ясен знак, че инфлацията дава отражение на реалните доходи и води до намаление на потреблението дори в богатите икономики, като в Германия спадът е със 7%.
Данните за индустриалното производство са колебливи в най-добрия случай. В Германия – водеща промишлена икономика и най-важен търговски партньор на България – преработващата промишленост отчита спад на годишна база в четири от последните пет месеца, за февруари спадът е 0,6%. Забавя се износът на еврозоната за водещите търговски партньори и най-големи световни икономики Китай и САЩ.
Какво се случва в България?
За първи път след пандемията през февруари се отчита спад в индекса на производство в преработващата индустрия – с 0,3% спрямо същия месец на 2022 г., но забавянето на ръста е видно от есента. Ръстът на износа през февруари е 7,2% на годишна основа, но при 6,5% ръст на цени на производител за международния пазар това практически означава стагниране в реално изражение. Отделно, самото успокояване и дори спад на цените на производител и на ключови суровини ще доведе до спад в номиналните приходи на износителите, а оттам – и до техните печалби и потенциално дължими данъци.
Под макроданните се развиват и няколко конкретни сюжета, които един по един ще „изтрият“ еднократните позитивни ефекти, дали въздействие върху икономиката през 2022 г. Износът на електроенергия отчита 57% спад на годишна база до миналата седмица, при това – с двойно по-ниски цени. Накратко, огромните печалби в държавната енергетика няма да се повторят, напротив – отново на дневен ред ще излезе натискът за субсидиране на въглищните централи. Няма да се повтори и огромният ръст в преработката на горива, а цените също са надолу от постигнатото пролетта и лятото на 2022 г. Рекордът в ръста на преработката и износа на слънчогледово олио също няма да бъде повторен, и отново виждаме спад в цените. Туризмът отбеляза огромен скок заради възстановяването на пътуванията след пандемията – сега растежът ще се охлади до нормалните темпове.
И така нататък – общото е, че уникалните обстоятелства, които неочаквано помогнаха на българската икономика да счупи много рекорди през миналата година няма да се повторят. Това не означава, че изпадаме в рецесия, или че предстои финансова криза – но лесните и подарени от външни обстоятелства победи вече няма да ги има. Дори инфлационният бонус, на който се радват министрите на финансите, се свива – доколкото средногодишната инфлация за 2022 г. беше 13%, прогнозата за 2023 г. е 8,7%, което на практика означава „едва“ 3-4% повишение на цените от февруари до декември. Това безспорно ще даде отражение върху номиналните стойности на продажби, печалби и доходи – и оттам, на данъчните постъпления.
На този фон към март бюджетът вече е с 690 млн. лева дефицит, и само за март – с 500 млн. лв. на минус. Разходите растат значително по-бързо от приходите, въпреки относително високия ръст на постъпленията до момента. И още един детайл – в края на 2022 г. получихме аванс и първо плащане по НПВУ за 2,7 млрд. лева, а за проекти по плана са платени под 100 млн. лева. През 2023 г. може да стане обратното – вече да се трупат разходи, а нови постъпления са под въпрос. А те са под въпрос заради огромното забавяне и отказа от реформи – политическата криза и директното блокиране на редица законодателни промени и други мерки поставя под риск и двете полугодишни плащания тази година на обща стойност от близо 2,9 млрд. лева.
Тази макро картина показва, че рязко трябва да се излезе от говоренето от близкото минало – за свръхпечалби и компенсации за предприятия, за фискално пространство, което позволява широки и скъпи мерки, за борба с високите цени и прочее. Икономическата дискусия следва да се отрезви за новите предизвикателства, които предполагат както някакво разрешение на политическия хаос в страната, така и ясен средносрочен хоризонт за бюджетната политика, който да не се отклонява от целите за бюджетното салдо и да гарантира финансовата стабилност.
