Архивите разказват: Мраморният иконостас на храма Св. Димитър е единственият запазен от нашето възрожденско изкуство

Актуално Забравеният град Новини

Обителта, издигната на най-високото място в Пловдив, е възродена от 25 пловдивчани с името Димитър преди 29 години

Построен на тераса откъм северната страна на ви­соката част на хълма Джамбаз тепе на Трихълмието. То­ва го прави най-високо изгра­дената християнска обител на територията на града. Основите му са положени преди 800 години, по времето на цар Иван Асен II. На това място в началото на XIX в. съ­ществувала полуразрушена късносредновековна черква, посветена на св. Димитър Со­лунски Чудотворец. В сегашният си църквата е осветена на 18 януари 1838 година.

Средства за продължаването на строежа били дарени от заможните пловдивчани Иван Политоглу, Вълко и Стоян Теодорович Чалъкови, Стоян Куртович Чалъков, Искро Кесяков, То­дор Вълкович и други. Антон Камизопулос, търговец в Москва от гръцки произход, родом от Пловдив, подарил ценни цър­ковни утвари за наредбата на олтара: украсено с обкови четвероевангелие, кандила и одежди за свещениците. Зна­чителна помощ оказали и бъл­гарите от „Каршияка“, плов­дивския квартал на северния бряг на река Марица, които поради липса на свой ено­рийски храм се черкували в „Св. Димитър“. Немалко били парите за строеж, събрани от почти всички най-известни пловдивски занаятчийски ес­нафи: абаджийския, кафтанджийския, бакалския, шивашкия и други. Сред­ства дошли и от съотечестве­ници- пловдивчани, занимава­щи се с търговия в Будапеща, Виена, Одеса и Акерман (Белгород). Дарения имало от околните селища – Перущица, Станимака (Асеновград), Кар­лово и Сопот.

  снимка: уикипедия

Вероятно храмът е построен от известния брациговски майстор Стою Иванов. Той из­дигнал представителна трикорабна псевдобазилика, чиято западна фасада е оформена от открит притвор с тържествена мраморна колонада. Колоните са масивни и завършват с теж­ки капители, поддържащи по­лукръгли арки. Над притвора е изградена емпория, отворена навътре към храма като бал­кон.

Шест двойки каменни ко­лони разделят наоса на три ко­раба. Свързващите ги полукръгли арки носят масивно изградените с родопски бигор полуцилиндрични сводове. Подът е изцяло покрит с бели мраморни плочи, а в средата на централния кораб са офор­мени мозаечни розети от цве­тен камък.

Най-впечатляващ е мраморният иконостас, един­ствен паметник от този род в нашето възрожденско изкуст­во. Той е създаден през 1860-1869 г. от одрински и местни каменоделци, ръково­дени от гръцкия художник А. Калумен. Средствата за скъ­пия и представителен иконо­стас са дарени от видния жи­тел на енорията Иван Г. Политоглу.

Строгата права линия, с която иконостасът започва горе, от север и юг се възвисява към средата с амфитеатрални чупки над царските двери, за да завърши с две мраморни дъги, между които е втъкнато голямо мраморно разпятие.

Църквата е един от символите на Пловдив и в сегашния си вид е част от пейзажа на града вече 183 години.

Мраморната църква, както я наричат пловдивчани, след дълги години в упадък по време на социализма и ранната демокрация, е възобновена преди 11 години от сдружение „Свети Димитър“. 25 пловдивчани, кръстени на светеца, се събират през 2003 година за да финансират възраждането на храма. Така след няколкогодишна реставрация храмът е наново открит за редовни служби на Димитровден 2007 година.

На 26 октомври, Българската православна църква отбелязва деня на Св.Димитрий Мироточиви (Солунски) – Димитровден, а Мраморната светиня има храмов празник.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.