Архивите разказват: Църквата Св. Петка – един от малкото случаи, когато за строeж на храм сe застъпва целият държавен и градски елит

Актуално Забравеният град Новини
Църквата Св. Петка

В първите години след Осво­бождението будните българи от Новата махала, решили да изградят храм, посве­тен на светицата, небесна покровителка на Пловдив от седем века насам

На 14 октомври Българската православна църква отбелязва преподобна Петка Българска – небесна покровителка на Пловдив от седем века насам. Някогашната пловдивска катедрална черква, която до османското завладяване на града (1371 г.) се намирала на мястото на сегашната Джумая джамия, била посветена на св. Параскева Епиватска, наричана от българите св. Петка.

След като османските турци унищожили това хрис­тиянско светилище, на пре­подобната бил посветен ма­лък средновековен кръстокуполен храм, който се нами­рал на скалната тераса в под­ножието на Джамбазтепе, къ­дето сега е възрожденската черква „Св. Петка“ – Стара от 1836 г. Докъм средата на XIX в. единствено в нея се служело на български език.

В първите години след Осво­бождението будните българи, жители на обширната енория на „Св. Петка“, известна още като Новата махала, решили да изградят нов храм, посве­тен на почитаната светица. Тази идея се осъществяватри години след Съединение­то на България. Със събрани­те средства започва изграж­дането на голям за времето си храм с представителна ар­хитектура.

До днес е запазен възпоменателният надпис, изсечен върху мраморна пло­ча и монтиран високо при се­верния вход на черквата. Описано е полагането на ос­новния камък на храма: „Днес в лято 1888, ден 29 на месец април при князуването на Негово Царско Височест­во Българския Княз Фердинанд Сакскобургготски; на негово блаженство Екзарх Йосиф I; министерствуването на Стефан Стамболов, министър-председател и министър на Вътрешните дела; на Георги Странски, мини­стър на външните дела и вероизповеданията; на… (много други държавни и от градска­та управа мъже) положи ся основния камък на църквата „Св. Петка“ в Новомахаленската 4-а част на гр. Пловдив по планирането и надзорът на арх. Димитър Наумов…“

Това е един от малкото случаи в новата ни история, когато застъпници за построяването на храма са представителите на целия държавен и градски елит. Както се вижда от над­писа, храмът е изграден по проект на арх. Димитър Наумов, който упражнява и над­зор над строежа. Той проекти­ра по възрожденски маниер трикорабна псевдобазилика и поради недостиг на средства не прибавя нито притвор, ни­то камбанария. Стара фото­графия от 90-те години на XIX в. ни показва храм с полусферичен, лежащ върху ви­сок тамбур с арковидни про­зорци купол. В западната страна се виждат две малки Детайл от иконостаса звънарници, също завършва­щи с куполи. Външната укра­са е скромна, раздвижена единствено от пиластри в до­рийски стил между прозорците и в ъглите на сградата. Източната олтарна част е с три­ъгълен фронтон и полукръгла апсида.

След две десетилетия (1909-1910 г.) сградата е удължена в западна посока, като във вътрешното пространство се оформя емпория (балкон за хор). От север и от юг са прибавени два малки входни притвора, а над западния главен вход е издиг­ната представителна три­етажна камбанария. Доиз­граждането на храма е дело на известния пловдивски ар­хитект Йосиф Шнитер, който придава на вече съществува­щата сграда стилност и пред­ставителност. Впечатляваща­та камбанария е авторско ко­пие на възпоменателната кула-звънарница на катедрала­та „Св. Богородица“.

Иконостасът, амвонът и владишкият трон на новия храм са изпълнени от майстора резбар Петър Кушлев от Ши­рока лъка. Иконите на ико­ностаса са изписани в акаде­мичен стил от известния пловдивски иконописец Пе­тър Джамджиев.

На 1 май 1970 г. в черквата избухва пожар, при който изгарят куполът и част от покрива на средния кораб. Възстановяването е по про­ект на арх. Никола Овчаров. Изграден е нов купол в стила на камбанарията и така е по­стигната великолепна хармо­ния във външната архитекту­ра на храма. Фасадата е облицована с плочи от бигор, а ук­расата на интериора е обога­тена със стенописи, дело на група синодални художници, ръководени от руския май­стор иконописец Николай Ростовцев. Храмът е наново осветен от митрополит Варлаам Пловдивски на празни­ка на св. Петка Българска – 14 октомври 1977 г.

Източник: plovdivskamitropolia

Споделете ни във:

1 thought on “Архивите разказват: Църквата Св. Петка – един от малкото случаи, когато за строeж на храм сe застъпва целият държавен и градски елит

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.