62 сгради – потенциални паметници на културата, са в особен риск
Експерти проучиха цялата градска тъкан за Териториалната програма на НИНКН. 608 обекта могат да бъдат защитени.
62 са сградите с потенциал за паметници на културата, процедури за които предстоят съвсем скоро. Тези сгради са в особен риск. Това стана ясно на днешното представяне на разработената териториална програма от НИНКН в Дома на културата.
Всички нови 608 единични обекта, които са проучени в рамките на гигантската работа на екипа от архитекти и урбанисти, са под една или друга степен в риск от унищожаване и идеята на програмата е да може да ги защити. Днес бе направена първата стъпка в тази посока като в най-скоро време следва да се проведе експертно обсъждане в Пловдив, за това кои от въпросните 608 обекта имат качествата да бъдат защитени по Закона за културното наследство, а следващата и последна стъпка в процеса е те да получат статут на паметници на културата.
Директорът на НИНКН арх. Петър Петров посочи, че процедурата може да продължи около две години, като всеки един от обектите е приоритетен. За да се стигне до поне минимална защита за тях обаче, първо ще се прецизират груповите и ансамблови защитени зони, като в града се очаква да се появяат нови такива.
„Днес сме тук да дадем гласност на това, което правим. Правим го заради хората и затова сме в диалог с вас. Ще разчитаме на вашата експертиза в целия процес“, обърна се към присъстващите в конферентната зала предимно архитекти Петър Петров.
Той уточни, че и съставът, и бюджетът на Института са едни и същи от миналата година и един човек води програмата на територията на Пловдив. По нея НИНКН е работил с външни сътрудници, на каквито ще разчита и за в бъдеще.
„Пред вас е първият етап от работата – обектите са идентифицирани. Следва да се вземе решение за качествата им и да се въведат правила и режим за тяхното опазване. Ще извървим пътя заедно стъпка по стъпка“, добави арх. Петров.
Водещият в разработката на Териториалната програма арх. Владимир Петров подчерта, че целта на работата на екипа е била да създаде цялостна картинка за всеки един елемент, който изгражда средата в града.
„Трябваше да се посочат обектите с признаци, но без статут, в контекста на развитие на цялото понятие за културно наследство. То не е просто декор за нас. Докато вършихме работата си обаче, шест обекта бяха съборени миналата година, а три бяха унищожени от началото на тази. Единични обекти с потенциал има и в охранителната зона, но и в контактните територии. Тук мога да посоча ул. „Карловска“, ул. „Преслав“, бул. „Руски“, ул. „Цанко Дюстабанов“, бул. „Христо Ботев“ и други. Проучили сме също в детайл множество различни елементи от градската среда – настилки, врати и огради, портали, стълбища, чешми. На база проучването направихме и актуален план на настилките в града. Проучили сме монументалните изкуства, зелените територии, парковете и градините без защитен статут в момента, гробищните структури и некрополи. В детайл проучихме зоните около Цар-Симеоновата градина, Библиотеката, спряхме се на Братската могила и Панаира. Това е първата поредица от стъпки, които ще доведат до решаване на проблемите с културното наследство“, обясни арх. Владимир Петров.
Директорът на НИНКН го допълни, че в Териториалната програма са включени дори историческите цветове на градската тъкан, железата и архитектурните елементи по улиците. Предстои да се създаде междуведомствена работна група, която да продължи да работи по този така важен и огромен документ. Паралелно се работи по предложение за изменение в Закона за културното наследство. Арх. Петър Петров уточни, че заради липса на адекватна численост на екипа миналата година НИНКН е сключил договори с 50 външни експерти. Затова институтът чака по-добри времена, когато бъде реформиран и екипът му бъде увеличен до нормалния си вид.
Арх. Петър Петров съобщи още, че и в момента НИНКН работи по внесени заявления за обявяване на паметници – бреговете на Марица, сградите около Цар-Симеоновата градина, винарната на ул. „Данаил Николаев“.
„Всеки ден е ценен оттук нататък на фона на засилената инвестиционна активност. Ние обаче сега нямаме дори бюджет. Успяхме да заделим около 120 000 лв. за общо 5 териториални програми за сметка на други дейности. Проблемът е сериозен. Колкото до Панаира – ще бъде жалко, ако стигнем до момент, в който съдбата му се решава от НИНКН. Ние ще направим необходимото, ако този проболем стигне до нас, но това е работа на града“ добави арх. Петър Петров.
Той не скри още, че съществува и друг проблем – че когато се съобщи на собственици на даден обект, че са в процедура по Закона за културното наследство, често се стига до най-лошото – решаване на казуса чрез събаряне.
Архитекти в залата определиха представянето на териториалната програма на НИНКН днес като революционен момент за града.
Очаквайте видео подкаст по темата.
