10 изчезнали пловдивски паметника

Източник: Lost in Plovdiv

Върху тепетата, в градините и по площадите някога са се издигали монументи, които днес можем да открием единствено в архивни снимки, стари монети или прашасали спомени. В този текст ще възкресим 10 изчезнали паметника на Пловдив – следи от величие, идеология и изкуство, оставили своя отпечатък върху душата на града.

Статуя на Херакъл

Върху Хълма на освободителите (Бунарджика) се издигала внушителна статуя. До средата на  ХIХ век на самия връх бил запазен пиедесталът на статуята  с изсечен върху него гръцки надпис. Повечето букви били почти изцяло заличени. Което можело да се прочете, било преписано от гръцкия историк Цукалас. Запазените изображения свидетелстват, че на това високо място е била изправена колосалната фигура на Херакъл. Образът на божеството е запазен върху монета на града, сечена по времето на император Гета (211) – Херакъл, гол и прав върху гранита, в дясната ръка държи боздуган, а в лявата – лъвска кожа.

Статуя на Аполон

Върху скалите на Джамбаз тепе била статуята на главното градско божество Аполон Кендризийски. Паметникът е гравиран върху монета от времето на император Комод (180 – 192).

Статуя на Орфей

Според изследователя Николай Шаранков, на сегашния площад “Централен” се намирала статуя на Орфей. Скулптурни изображения имало на много места из града – най-вече на Античния театър, Античния стадион и форума.

Паметник „България поднася венци на народните поборници за свободата на отечеството”

Едва след Освобождението в Пловдив започнало да се говори за паметници, като покрай Първото българско изложение през 1892 г. в градината „Цар Симеон”, бил поставен макет на паметника  „България поднася венци на народните поборници за свободата на отечеството”. Той изобразявал  млада българка, която поднася венци  върху гробовете на Г. С. Раковски, Васил Левски, Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Бюст на руския император Александър II

Образът на Царя Освободител бил в непосредствена близост до фонтана на Деметра, изваян от италианския скулптор Арналдо Емилий Дзоки. В пощенските картички, отпечатани след Първата световна война, мястото на паметника е празно. Вероятно през периода 1916 – 1918 г., когато Пловдив се изпълнил с немски и австрийски войници, ликът на  Александър II тихомълком изчезнал.

Паметник на Свети Августин

През 1922 г. пред сградата на Френския мъжки колеж се появил малък паметник на Св. Августин, патрон на колежа. Почти 30 години по-късно светецът изчезнал, а вместо него се изправила внушителната статуя на Васил Коларов. И вождът обаче не се задържал дълго време на това място.

През 1927 г. покрай обновяването на езерото в Цар-Симеоновата градина също се появили няколко монумента, които към днешна дата са тотално изгубени.

Скуптурна група на деца с голяма риба

Най-вероятно се свързва с почистването на водоема и превръщането му в една от най-големите атракции в Града под тепетата. Представлявала необичайна скулптурна група – две деца с голяма циментова риба. Струя вода от устата на рибата захранвала водоема. Половин век по-късно рибата изчезнала, за да се осигури терен за пеещите фонтани.

Паметник на лъв

Представял лъв, покачен на върху каменна колона. Според създателите му, това било символ на българската бойна слава. Журналистите обаче иронично нарекли новия монумент лъв-котка, а критиките принудили общината да премахне недоразумението.

Два монумента, експонирани като символи на Първото българско изложение в Пловдив от 1892 г“

Източник: Lost in Plovdiv