На урок в Археологическия музей

Деца и големи се запознаха с икона-фалшификат от Средновековието, стар тракийски надпис и още други интересни предмети

Куп са вълнуващите предмети в Пловдивския археологически музей, но при среща с тях честно те остават анонимни неща зад витрина. Всеки предмет обаче има своя история и път, по който е създаден – и по който достига до експозиционните зали. Опит за сближаване чрез разказ за тези предмети прави Археологическия музей чрез инициативата си „Археология за всеки – безплатни тематични беседи“.

Всяка събота различен експерт от институцията развежда с безплатна беседа – след платен вход – любители из площите на сградата с разказ за историята. Така миналата събота пловдивчани от всякаква възраст се запознаха с 5 предмета от музея, а след това дълго задаваха и въпроси, свързани с пловдивското минало.

Разходката започна от най-старите периоди и една рисувана керамична купа от първата музейна зала. Там гостите научиха за бита и ритуалите на най-древните жители на Пловдив и региона. Пътят на тази керамична купа също е интересен – първоначално след повторното ѝ откриване тя е била част от музейната сбирка на Френския колеж, след което става част и от Пловдивския музей. Сбирката на Френския колеж, затворен след 9-и септември, е обогатила и колекциите на други местни музеи, най-вече Природонаучния.

След това се гостите се запознаха с надпис, открит край Първенец. Малки и големи научиха за езика на траките и това, че те са използвали писмеността на гърците. Уточнението бе, че това не трябва да смущава никого или да смятаме траките за по-нисши, тъй като и днес има множество езици, но далеч по-малко писмености и това, че траките са писали с гръцки букви не ги прави по-нецивилизовани.

Чрез следващия предмет – открити в погребение украшения – пловдивските любители на археологията научиха за бившите некрополи на града. Най-големите са били южният – около днешния Патриен дом и Пловдивкси университет, западният – по протежението на ул. „Иван Вазов“, както и източният – около Малката базилика. Некропол е имало и под днешния Съдийски квартал, но тъй като тази зона на града не попада под никаква защита, при строежите там често няма яснота дали се откриват археологически артефакти.

След това от музея запознаха гостите с един от най-популярните пловдивски обекти – Римския стадион. Бяха показани 4 структури, които са стояли в началото на стадиона – днес маркиран на мястото на т.нар. Стълби на Каменица на Главната улица. Тези пилони са преместени в музея и са с изработени на тях различни релефи – един от тях, например, е с фигура на Херкулес.

Петият предмет от обиколката бе особено интересен. Той е част от средновековната история на Пловдив, когато градът често е сменял принадлежността си – основно към Българската държава или към Византия. Открита от периода метална икона на Светците Константин и Елена е развълнувала много историците, тъй като те не са познавали тогава този начин на изобразяване. Самият текст под изображението не е правил никакъв смисъл. Оказало се е, че това е икона фалшификат, произвеждана серийно – като такива открити има още 4-5 както в България, така и извън страната. Фалшификатът дори е направен от неграмотен човек и затова „текстът“ отдолу са просто произволни букви.

След представянето на петте предмета децата и по-големите любители на историята задаваха много въпроси към музейния работник. Богатата история на Пловдив и любопитството на всички бяха причина да се направи голяма разходка – от най-древна праистория до съвремието. Интересни за всички бяха фактите, относно строителството през 80-те и разкопките, които понякога тогава са правени много набързо и дори без достатъчната документация. Така представена мозайка в музея просто е била спасена под багерите, копаещи бул. „Цар Борис III Обединител“, без да има никакъв контекст, който да помогне за анализ от каква сграда е тя. Със сигурност по-разчупената среща обаче направи историята много по-близка и по-интересна както за децата, така и за възрастните.

Следващите срещи в музея са тази събота на тема „Религиозните вярвания в древния Филипопол“, а на 27 април лекцията е „Всекидневието в миналото“. Беседите започват в 10:30 часа.