Културната общност обсъди промените в статута на най-важните градски призове в областта на изкуството
Предложението на Асен Асенов едно общо жури без пловдивчани да избира победителите за всички категории бе отхвърлено
Да се запазят традициите на награди „Пловдив”, но с известни нововъведения. Към взимането на това решение наклониха везните след днешната работна среща за представяне и обсъждане на постъпилите писмени предложения по проекта за нов статут на най-важния градски приз в областта на изкуството и културата. В обсъждането, организирано от дирекция „Култура”, се включиха множество представители на културни институции, на браншови организации, журналисти. Повечето от участниците в срещата се обединиха около мнението, че награди „Пловдив” трябва да бъдат по- разпознаваеми сред широката общественост в града, поради което трябва да се работи в посока популяризирането им и по-сериозно представяне на носителите на приза в отделните категории всяка година.
Председателят на Дружеството на пловдивските писатели Атон Баев предложи самата церемония да се разчупи и да се отвори към хората, като излезе от традиционните театрални или концертни зали и се състои или в градска среда или в Епископската базилика например.
Бяха коментирани и анализирани писмено входираните предложения. Сред вносителите им бяха Асен Асенов, Веселина Александрова, Александър Секулов, Пенка Калинкова, Никола Лаутлиев, Евгений Тодоров. Повечето от тях присъстваха в залата. Предложенията на липсващия Асен Асенов бяха отхвърлени от почти всички участници в срещата. Неговата идея бе да се промени целият регламент по предлагане за удостояване с награда, като оценките на заслужилите творци и колективи през годината да се правят не както е сега от комисии за всеки раздел, а от едно общо жури, в което да не влизат пловдивчани. Предложението за общо жури бе подкрепено само от Емил Миразчиев, а идеята за липса на градско присъствие в него бе отхвърлена категорично от всички. „Това предложение не е за нашия град”, отбеляза Даниела Дженева.
Надделя мнението музиката и танца да се извадят от обща категория и да се обособят в отделни. Александър Секулов и Евгений Тодоров предложиха новият раздел „Съвременни перформативни и мултижанрови изкуства” да отпадне, но зам.-кметът Пламен Панов, а и мнозина в залата заявиха, че той трябва да присъства, тъй като така се разширява обхватът на творците, чийто усилия могат да бъдат признати. Емил Миразчиев пък настоя разделите да бъдат само пет, но почти не намери подкрепа.
Представителите на градските музеи и галерии заявиха, че са намерили своето място в наградите с разширяване на една от категориите и добавянето на „Съхраняване на паметта“ в нея. „Ние това правим, затова сме музей“, каза шефът на ГХГ Красимир Линков.
Още в началото на дискусията Пламен Панов апелира да се дефинира ясно една от най-използваните думи в разговора „проект”. „Проект е инструмент за правене на каквото и да е”, каза доц. Красимира Кръстанова от ПУ. „Като говорим за културен проект отваряме вратите за изключително недоразумение”, отбеляза Александър Секулов.
Пламен Панов подчерта, че срещата ще бъде протоколирана и всяко предложение ще бъде разгледано от администрацията. Към този момент проектът за промяна в статута награди „Пловдив” няма да се присъждат посмъртно. Редактирани и разширени са някои от категориите, които стават: Художествена литература и хуманитаристика; Художествен превод; Журналистика в сферата на културата; Архитектура и естетизация на градската среда; Музика и танцово изкуство; Театър; Изобразително изкуство; Аудио визуални изкуства, фотография и операторско майсторство; Опазване на културното наследство и съхраняване на паметта; Произведение на изкуството, предназначено за деца; Съвременни перформативни и мултижанрови изкуства.
Не съществува дума „входирам“ в българския книжовен език! Срамота!