Чизмарят Кочо Честименски е сред създателите на читалището в подножието на Бунарджика

В началото на ХХ век негов патрон приема да бъде кметът на Пловдив Христо Г. Данов

Издателят дарява 200 тома от личната си библиотека

В сегашния си дом читалището се нанася в края на 70-те години

В този квартален храм на книгата е единственият в пловдивските библиотеки апарат за увеличаване на текст за хората с увредено зрение

Създадено в някогашната махала Мараша, по примера на основаното през 1869 г. Българско читалище – Пловдив, то е наречено Родолюбие. В него членуват неколцина настроени за бунт против турската тирания младежи, най-известният от които е чизмаря Кочо Честименски. След Априлското въстание /1876/ марашкото читалище окончателно преустановява своето съществуване.

Почти 30 години по-късно група печатарски работници, привързани към книгите и знанието, се връщат към тази родолюбива идея и на 26.12.1904 г. пак в този пловдивски квартал полагат основите на свое читалище. Инициаторите предлагат негов патрон да стане именитият книжар и издател, бивш кмет на града Христо Г. Данов, който се отзовава с паметното пожелание: Приемам с удоволствие вашата покана, но желая то (читалището) да бъде не от слама, а от дъб – като му подарява 200 тома от личната си библиотека. Сред основателите първи най-активни читалищни дейци са Атанас Чилингиров, Апостол Ставрев, Владимир Ангелов, Ботьо Мирчев, Васил Матеев, Васил Янков, Недко Белчев и др. За председател на първото читалищно ръководство е избран Тодор Х. Иванов, а библиотекар на обществени начала става Лазар Петканчин (баща на известния академик математик Боян Петканчин).

От 1978 г. читалището се намира в съвременна триетажна сграда на територията на район Централен, като продължава да търси, въвежда и обогатява актуални и разнообразни форми на своята дейност, превръщайки се в привлекателен културно-информационен център за жителите на Пловдив и най-вече за кварталите Хр. Г. Данов, Освобождение и Кочо Честименски. В годините се утвърди като културен и информационен център за деца и възрастни. Притежава богат фонд от художествена, детска и справочна литература. Има обособен кът за поезия и сбирка от поетични книги на незрящи автори. Библиотеката е предпочитано място за контакти и често е домакин на литературни прояви.

Материалната база е с площ 500 кв.м., добре отоплена и предпочитана за сбирки на читалищата от Общински читалищен съюз, в който членуват 25 пловдивски читалища. Читалището разполага с библиотека с 24 146 броя библ. единици и 418 читатели.

Библиотеката е оборудвана с 6 компютъра (с въведен безплатен интернет за читателите). За хората с увредено зрение от Съюза на слепите в България е предоставен единственият в пловдивските библиотеки апарат за увеличаване на текст. В своята мащабност културната политика на библиотеката разкрива всеобхватно, чрез всички възможни съвременни форми богатството на книгите и поддържа импулса за разпространение на културни ценности.

Целия текст четете в КАПАНА.БГ