Корупция се бори трайно с повсеместна почтеност, смята председателят на Управителния съвет на Антикорупционния фонд – сдружение на експерти и журналисти, които разследват корупция на всички нива в България
„Единственият начин да се финансират разследвания е или чрез специализирани фондове за разследващи журналисти, или чрез независими дарения“
Д-р Филип Гунев е водещ експерт в областите антикорупция и вътрешни работи на Европейския съюз и председател на Управителния съвет на Антикорупционен фонд – сдружение на експерти и журналисти, които разследват корупция на всички нива в България. Като заместник-министър на вътрешните работи между 2013 и 2017 г., д-р Гунев отговаря за учредяването на Координационния съвет за борба с корупцията към МВР и участва в разработването на антикорупционната стратегия на България. В интервюто разказа за работата на Антикорупционния фонд и начините, по които всеки гражданин може да я подпомогне. Читателите също ще научат как да се справят с корупцията в своето ежедневие.
Д-р Гунев, какво е Антикорупционният фонд и как работи той?
В България корупцията не е скрито явление, а много често е на повърхността. Тоест няма особено усилие схемите да бъдат прикривани, може би поради годините безнаказаност и поради това че държавата е превзета от политико-икономически кръгове, които от десетилетия работят безнаказано. Тази корупция не винаги се разбира от гражданите, но ако се съединят точките, картината може да бъде представена. Целта на фонда е чрез проучвания от журналисти с помощта на експерти да показва тези големи корупционни схеми.
Дори разследващите институции да искат да си вършат работата, има икономически и политически интереси, които много често им пречат. Но ако обществените нагласи са в другата посока, тези кръгове трябва да се примирят с това, че някакви изкупителни жертви трябва да бъдат давани и че корупцията трябва да бъде наказвана. Но дори това да не стане, самият факт, че се изобличава, все пак допринася за осъзнаване на политическата класа, че поведение, което преди 10 години щеше да остане безнаказано, днес вече не се толерира.
Какво е по-различно днес отпреди десет години?
През 90-те години трябваше да плащаш рушвет, за да си пуснеш телефон, за да си пуснеш вода, на полицая, на доктора, на митничаря, на всеки… [но] постепенно личният опит на средния човек с корупция се смалява. Когато ти самият не се облагодетелстваш или не си жертва на корупция, съответно и толерантността ти други хора или тези, които си избрал, да се възползват от нея, намалява. Когато все повече хора сключват сделки на реални цени, [когато] и фирми, и хора [се опитват] да бъдат честни и изведнъж се появят едни политици, които са си спестили огромно количество данъци, това на средния човек му прави впечатление и осъзнава, че е неприемливо.
Защо е толкова устойчива корупцията у нас?
Има изследвания, които показват как системата на недостига от времето на социализма принуждава хората през цялото време да търсят връзки, да изграждат неформални мрежи, за да се сдобият с нещо. След това, всичките тези неформални връзки и мрежи и начини да оцеляваш започваш да ги прилагаш в пазарната икономика и демокрацията и те се превръщат в база, върху която корупцията вирее по-лесно. Обикновено най-трудно се бори и много трудно се идентифицира корупцията в малки островни държави. Всеки познава всеки, всеки има връзки с всеки. Там да формализираш взаимоотношенията, всичко да е честно, принципно, да липсва непотизъм, е много трудно. В малки страни и общества тези процеси много трудно се регулират.
Не смятам, че някъде има държава, където няма корупция или някаква икономическа или политическа класа не се възползва от положението си да поделя ресурси по нечестен начин. Затова не мисля, че можем да преборим корупцията, но би трябвало да може да се държи под контрол и да се намалява постепенно.
И как се вписва АКФ в този процес?
Ние искаме да показваме и да стимулираме прокуратурата и МВР да разследват корупция. Не сме изследователски институт, който предлага модели и показва как трябва бъде организирана системата, как трябва да се случи съдебната реформа, реформата в МВР. Мисията на АКФ е по-ограничена – ние смятаме, че корупционните схеми трябва да бъдат показвани, обществото трябва да знае за тях, да не ги приема и институциите трябва да ги разследват. Нашата мисия е да стимулираме тези процеси и гражданите да са непримирими към корупцията. Една от посоките, в която искаме да се развиваме, е повдигането на съзнанието на гражданите и бизнеса. Искаме да поддържаме и подкрепяме все повече независими разследвания. Партньорствата с независими журналисти, които да подкрепяме експертно или финансово, са част от дългосрочната ни мисия.
Миналата година с подкрепата на нидерландското правителство направихме няколко обучения на разследващи журналисти от страната. Поканихме и разследващи журналисти от Нидерландия, за да изграждаме и техния капацитет да извършват такива разследвания и да работят с информационни източници. Не винаги е просто да проследиш регистрацията на фирми в офшорни зони, да работиш с публични бази данни и информация, да можеш да интерпретираш това, което намираш. Това е изграждане на капацитета на журналистите.
Как се финансира АКФ?
Фондът е основан с финансиране от Фондация „Америка за България“, но през последната година предприехме различни стъпки за разширяване на финансирането от по-широк кръг от дарители. Другият източник на финансиране беше фондация „Отворено общество“. Сега работим по международен проект, финансиран от Норвежкия финансов механизъм. Също така с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“ разработихме съвместно един инструмент, с който да следим в каква степен прокуратурата и разследващите органи разследват корупцията на високо ниво. Получихме подкрепа и от фондация „Фридрих Еберт“. Имаме и няколко съвместни инициативи с нидерландското правителство, като сега работим по проект за прилагането на Директивата за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения на правото.
Практически никой не иска да дава пари за журналистически разследвания. Повечето дарители се фокусират върху по-позитивни и политически неутрални дейности. Затова единственият начин да се финансират разследвания е или чрез специализирани фондове за разследващи журналисти, или чрез независими дарения. Тази година успяхме да привлечем малки дарения от граждани онлайн.
Не искаме да се финансираме от частни бизнеси в България, защото това много лесно би могло да бъде интерпретирано като че се поставяш в тяхна услуга. Ние сме политически независима организация и сме независими и от частни икономически интереси.
Големият пробив дойде от посещението ни в САЩ през 2019 г., където се срещнахме с българи, живеещи там и американци, които през годините са имали нещо общо с България, но нямат преки икономически или политически интереси тук. Успяхме да наберем средства, чрез които да подпомогнем по-голямата част от разследванията си тази година.
Какви са разходите, свързани с едно разследване?
При едно разследване трябва да се подкрепи независимия журналист, който го прави, трябва да се покрият различните разходи – пътувания, заснемания и други, достъпът до бази данни понякога е платен и т.н.
Как един гражданин може да подкрепи дейността на АКФ?
Всеки от нас се сблъсква с дребни случаи на корупция, които го засягат лично – корупция в КАТ, в автомобилна администрация. Това е мащабна корупция, но на дребно. Ние не разследваме дребни случаи на корупция; за нас основните начини да се пребори дребната корупция е чрез административни реформи. Тъй като големите корупционни схеми се правят от хората, които определят правилата, единственият начин да ги спреш е чрез разследвания. Обикновените хора не знаят за тях, за тях знаят в някои случаи бизнеси. Ние сме били сигнализирани от компании, които са станали свидетели на корупционни действия по време на участието си в обществени поръчки.
При сигнали от обикновените граждани в повечето случаи им даваме съвети и ги пренасочваме как да сигнализират на институциите, защото понякога хората не знаят на кого е правилно да сигнализират. Ако местният катаджия ти поиска подкуп и ти подадеш сигнал до местното районно управление, винаги съществува риск това да бъде заметено под някаква форма. Докато, ако сигналът ти отиде в дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР или в инспектората на МВР, или в прокуратурата, нещата стават по-сложни и едно такова замитане става доста по-трудно. Дори за фирмите не винаги е очевидно към коя институция да се обърнат.
Голяма част от гражданите и фирмите смятат, че е безсмислено да се сигнализира, често защото нямат доказателства или имат само съмнения. Но колкото повече сигнализират, толкова повече има шанс нещо да се случи. Единственият начин да не се примириш е да подадеш сигнал. В България няма политически интерес тази дребна и средна корупция да бъде потулвана. Потулват се големи схеми.
По какви други начини може да се подкрепи дейността на АКФ?
Всички онлайн платформи, които съществуват в момента, като имотен регистър и прочие, дават възможност да се анализират имущество и други придобивки и да се разкриват корупционни схеми. Имаме идеи за различни ИТ инструменти, които могат да бъдат разработени. Има технологични решения, които да се приложат – например софтуер, който бързо да проверява имотния регистър. Ако някоя ИТ компания реши да дари 5% от времето си, за да ни помогне да ги разработим, [би било полезно]. Това са помощни неща, които биха могли да подкрепят каузата.
Какво може да предприеме всеки от нас, за да се бори с корупцията?
Когато се сблъскаш с нея, да не я толерираш и да сигнализираш за нея, и да не ставаш част от нея, давайки подкуп. Много често фирми се поддават на рекет. Това не е корупция реално, но става корупция, когато платиш подкуп. Ако те спрат за превишена скорост например, нямат право да ти налагат глоба на място. Имат право да те регистрират и след това ти пращат глобата на адреса. Единствената правилна реакция в такъв случай е: „Щом сте ме засекли, ще си получа глобата по пощата.“ Щом ти искат пари, значи те рекетират. И фирми, и граждани се поддават на рекет, често защото не са добре информирани.
Когато граждани или фирми станат жертви на рекет, първо, трябва да не се поддадат и да не платят и, второ, трябва да сигнализират правилните институции. Дори да не хванат въпросния полицай, защото нямаш доказателства, ако получат пет независими сигнала за служителя Х, рано или късно той ще бъде разследван и ще си отиде. Преди години не беше така, но днес това привлича внимание.
Ти подкрепяш работата на АКФ безвъзмездно. Защо отделяш време и енергия, без да имаш финансова облага?
Аз съм председател на управителния съвет, който има надзорна функция. Ние сме там, за да подкрепяме и даваме идеи и да помагаме на организацията да се издържа.
Доброволният труд е нещо, което правя по принцип и от години. За мен това е труд в полза на обществото, а корупцията е в основата на много [обществени] проблеми. Например корупцията в КАТ струва човешки животи. Всяка година умират хора, защото им се разминава, като карат с превишена скорост. По принцип корупцията се отразява на много аспекти на личния и обществения живот. Това е кауза, която ми се струва смислена.
Можем ли да победим корупцията?
Да кажем, че съм умерен оптимист. Не вярвам, че корупцията ще изчезне. От години това, което наблюдаваме и в западното общество е превземането на държавата от едни политически и икономически елити, което най-вероятно ще продължи да бъде така. Въпросът е да им се противодейства и да се намалява максимално начина, по който се възползват от достъпа до обществени ресурси. България става все по-богата – има икономически растеж, растеж на доходи – има повече за хората, но има и повече да се краде. Този баланс трябва да е в полза на обществото.
Източник: Бюлетин на Фондация „Америка за България“
