Японски майстор изработил кукла специално за пловдивския театър за уникалния спектакъл „Принцът на морето и принцът на земята“
Теодор Караколев
Уникална среща с културата на японския куклен театър предстои на Пловдив. Общо 4 трупи ще представят различни части от вековната история на това изкуство в започващата днес „Седмица на японското куклено изкуство „Духът на японската кукла“. Пловдивчани и софиянци, за които Държавен куклен театър – Пловдив е подготвил няколко спектакъла в София, ще научат повече за три от типовете японски куклен театър – Но, Бунраку и Кабуки.
Три театрите са гостуващи от Япония – Театър „Пук“ и групата „Хачооджи Курума-Нишкава Корую“ от Токио, които са две от най-добрите трупи на Япония, както и Националният Бунраку театър от Осака. Освен тях пловдивският Куклен театър ще представи и своя спектакъл, вдъхновен от японската култура „Принцът на морето и принцът на земята“ на 19 септември от 19 часа, както и на следващия 20-и септември в София на сцената на театър „Българска армия“.
„Куклите, които ще бъдат представени тук от тези театри никога не са показвани в България. Гостуването на театъра Бунраку също е уникално. Това е една рядка възможност за пловдивчани – и за софиянци – да се срещнат и опознаят тази култура“, разказа за „Под тепето“ Елена Панайотова, която е режисьор на „Принцът на морето и принцът на земята“.
Бунраку ще пристигнат за демонстрация на своето изкуство. Техният спектакъл е на 28 септември в Кукления театър в Пловдив. Ден по-рано (на 27 септември) ще се представят и в София. „Нямаше как да докараме цял нормален бунраку театър – обикновено той се състои от 20 актьора, 30 музиканта, 5-6 разказвача и още много хора помощен персонал“, добави Панайотова, и каза че това, което идва ще е уникално преживяване и невероятна възможност.
Българският спектакъл, на който Елена Панайотова е режисьор, е по японска легенда, която досега никога не е поставяна на сцена. Той е вдъхновен от бунраку, който поначало е театър за възрастни. В случая се прави нещо, което да комбинира интереса и на по-млада публика, и на възрастни.
Една от причините екипът на Куклен театър – Пловдив да се фокусира върху тази история е била интересното откритие, че Николай Райнов я е превел през 20-те години на български език. Това, обаче е театрална премиера.
В създаването на „Принцът“, който вече е игран няколко пъти пред публика, са участвали японски кукломайстори, а една от актрисите е преминала и специално обучение в Япония. „Това беше интересен обмен, защото се срещнаха различни култури. В Япония майсторите не говорят, когато те обучават – показват, и ти имитираш. Но в случая актрисата, която замина – Даниела Тенева, си говореше с майстора, той, вербализирайки всичко, което показва, успя да я обучи много бързо и сам беше изненадан от успеха си, постигнат за 10 дни“, разказа Елена Панайотова.
„В спектакъла ще видим няколко стила – освен бунраку, и бунянингу, и театър но. Запознаването с тази непозната за нас култура е много интересно, този театър се развива линейно, а не синкопно, както европейския“, добави и Виктор Бойчев. Преживяването на този спектакъл е много интересно и различно, и грабва децата, които гледат представлението внимателно, затаили дъх. Те виждат една съвършено различна естетика, не само във визията, но и в изговора, в това, че има разказвач, който води цялата история, каза още той.
„Когато аз се запознавах с този театър това, което ме впечатли е енергията, която преминава от устата на разказвача към куклата. Тя заживява в момента, в който получи тази енергия от разказвача – този дух, буквално го усещаш как прелива в бунраку, както и в другия стил кабуки“, сподели още директорът на Държавен куклен театър – Пловдив.
Съществено в случая е, че човекът, който лицедейства, той е зад маска или кукла и той не говори. За японците това е нещо като профанизация – за тях воденето на куклата е сакрално, добави Елена Панайотова. „Синхронизацията между водещия куклата, моториката и движенията му с гласа на разкавача са много трудни“, каза още режисьорът на спектакъла.
Предизвикателството е голямо за българските актьори, които са много игриви и много импровизиращи. В случая, обаче им се отнема средството да говорят, и целият диалог става чрез играенето. „Но не така, както при нас – ярко, енергично, а с едно друго темпо, с едно цялостно променено отношение не само към предмета кукла, а изобщо към цялостната философия на кукловоденето“, коментира Виктор Бойчев.
Елена Панайотова изтъкна, че за актьорите е било трудно да се запознаят и усвоят тази култура. Това беше една археологическа работа, гледане на много филми, да изградят собствен език на движение. Но то не е имитация на нищо, което е правено някога.
Донякъде историята в „Принцът на морето и принца на земята“ включва и реални персонажи. Тя стига до първия японски император, макар и да започва от легендарни принцове, внуци на богинята на слънцето. Любопитен момент на културно разминаване е имало при решението за обличане и създаване на куклата на принцесата.
„Тази кукла е създадена специално за пловдивския театър. Смятам, че е първата такава от 50 години, тъй като куклите бунраку са около 70, и рядко се правят нови“, коментира Панайотова. „Когато стана въпрос как да я обличаме, от Япония ни питаха – тази история е от V век, как да я облечем? И ние отговорихме – ами като от пети век. Но японците казаха – да, но бунраку театърът възниква през XVII век, няма как да стане. И ние отговорихме – тогава я облечете като от XVII век, след което пак се върнахме на проблема, че принцесата е от V век. Този парадокс бе непреодолим за японците. В крайна сметка тя е облечена просто в едно червено кимоно“, добави режисьорката на спектакъла.
„Другата кукла на принца е изработена от Данчо Янаров, който работи по донесен от Япония модел“, добавиха още авторите на „Принцът…“.
Бунраку е един от най-сложните театри в света, тъй като една кукла се води задължително от трима души – един води главата и дясната ръка, един само лявата ръка и един актьор – краката. Понякога само един актьор отговаря за главата, а други двама – за ръцете и краката съответно. Това е нещо, което е много рядко срещано в съвременния европейски куклен театър, случва се някои животни да се водят от двама или повече актьора, но за човешка фигура е нещо напълно необичайно, обясни Виктор Бойчев. Освен това куклите са много по-детайлни, особено ръцете.
Важна част от спектакъла е и музиката на живо, в която ще участват класически музиканти. Водеща е Мариана Великова, която ще свири на чело, което ще се използва като японска арфа, но и други инструменти – тибетски купи, гонгове и др.
Другите два спектакъла ще са 21 септември – „Топография на японската кукла“ и „Духът на японската кукла Бунраку“ на 28 септември в пловдивския куклен театър. Те ще имат и образователна роля. Бунраку е театър за възрастни, в който има драма, често са трагични истории. Те ще представят популярна история от тяхната култура, както и кратка лекция, заедно с видео презентация, разказа Елена Панайотова. „Топография на японската кукла“ пък ще ни срещне с четири различни истории, разказани през 4 различни стила фолклорен японски куклен театър.
Проектът е част от официалната програмата на Пловдив – Европйска столица на културата 2019, „Фокус: Японска култура“, която се осъществява в партньорство с Фондация „EU-Japan Fest“.
