Дебютантът във форума с поетичен разказ с графика в Балабановата къща
Река Марица и водни стихии може да видим в двора на „Хиндлиян“
Славена Шекерлетова за КАПАНА.БГ
Най-младите двама автори на Националните Есенни изложби „Поетика на образа“ тази година са Кристина Вътова и Николета Иванова. Кристина Вътова е дебютантът във форума. Тя се представя с графика. Работите на Николета Иванова, изработени от метал може да видим в двора на къща „Хиндлиян“. С двете художнички разговаряме за участието им в един от най-важните форуми за изкуство у нас.
Как интерпретирате надслова на тазгодишните Есенни изложби „Поетика на образа“ и какво представяте?
Кристина Вътова: Представям една серия от графики, която се нарича “Leaf it as it is”, което буквално преведено означава „Остави го, както си е”. Цикълът се състои от множество графични плочи във формата на листа, които всеки път биват отпечатвани по нов и различен начин, образувайки нови текстури и композиции. По този начин всяка графика е неповторим оригинал, който няма как да се повтори. Поетиката на образа, която представям в моите работи е свързана не само с композицията, но и със самите изображения, които се появяват вътре в листата – в някои от тях се виждат гори, в други шишарки, а трети са буквално нарисувани жилките на самите листа с цел, чрез преплитането на тези различни образи да се получи точно този поетичен разказ.
Николета Иванова: Мотивът „Поетика на образа“ е изключително благодатен, тъй като може да бъде обект на безброй тълкувания. Моята лична интерпретация, разбирането на интересния израз „Поетика на образа“, е насочена към границата между лириката и конкретиката, между имагинерното и реалността. На Есенните изложби 2019 представям общо пет броя пространствени творби, които са създадени именно под влиянието на това мое тълкувание на темата. Най-голямата от скулптурите – Марица, както става ясно и от заглавието, е алегоричният образ на така значимата за град Пловдив река. Тук образът е ясен, изчистен като концепция и съответно – визия в пространството, а поетиката – концептуалното въплъщение на този реален „образ“. Останалите четири произведения са малки по размер пластики, които наричам „Стихии“ или „Водовъртежи“. В тях контрастът между двата използвани материала – желязо и неръждаема стомана, контрастът между изчистени геометрични форми и вълнообразните, усукани линии обуславят пространството.
Кажете ни повече за техниката, която използвате?
Кристина Вътова: Техниката, която използвам е класическа графика (офорт и акватинта) върху цинк. Единственото по-различно, което правя в самият начин на изпълняване на тази техника е именно отпечатването. По принцип традиционната графика има за цел тиражиране на едно и също изображение, докато моята идея в случая е точно обратната – да представя всяка една графика като незаменим оригинал. В този цикъл използвам различни цветни, трансперентни мастила, като чрез няколко удара на пресата успявам да наслагвам различните изображения на листата едно върху друго и така всеки път се получават нови текстури и цветове.
Защо сте избрали метала като изразно средство?
Николета Иванова: Още от средното си образование се занимавам с метал, след това висшето, като миналата години придобих о.н.с. „Доктор“ от катедра „Метал“ към НХА. В този смисъл, когато проектирам някоя от своите скулптури, си я представям първо от метал, а след това започвам да мисля за алтернативни материали. Интересното е, че, подложен на атмосферни влияния този материал постоянно се изменя, което придава специфичен живот на творбите, изпълнени от него.
Какви са темите, които ви занимават като автори?
Кристина Вътова: Разнообразни са темите, които ме занимават като автор, но със сигурност бих искала да доразвия и разработя сегашната ми концепция, чрез различни форми и идеи за направата им. Позовавайки се на класическите техники, но използвайки различни методи за разгръщането на потенциала им.
Николета Иванова: Обикновено, когато захвана някоя тема, някой пластичен проблем, дълго време се боря с тях. Понякога ги изоставям, след това се връщам обратно. Последната тема, обвързана с природните стихии, с природните елементи, започна миналата година, когато направих първата си река – предшественика на тазгодишната Марица. Това се случи на симпозиум в Китай, където от метална скрап направих местната ФънХъ. В момента силно се вълнувам от тази тематика – подготвям нова самостоятелна изложба, изцяло изпълнена с поетичните образи на природните елементи.