Разчитам изключително много на участието на читателя и му се доверявам
В най-добрия вариант на четене си представям книгата като пъзел, който всеки път дава различна картина
Славена Шекерлетова
Понякога, дори често и ние имаме късмет. Например, сме късметлии да имаме думите на Яна Букова. Намираме ги събрани в „К като всичко“, „Пътуване по посока на сянката“, „4 приказки без връщане“… „Записки на жената призрак“ е най-новата ѝ книга. Който е чел Яна Букова знае, че тя не води за ръчичка. Нейните думи са задачка, разкриват разни нови неща. Читателят е напълно свободен да расте, четейки Яна Букова. Нищо не го ограничава, всяко нещо го дърпа напред, ще или не ще. Рецепта за разбиране – просто следвайте маршурта на думите и ако можете, създайте свой…
В „Записки на жената призрак“ има едно … дори леко смущаващо смесване на наука, факти, поезия, как се съчетаваха тези неща, които обикновено нямат много общо?
Всъщност повечето важни неща в живота нямат много общо едно с друго. Но се съчетават в общата картина на света и затова и светът е толкова богат и интересен… Може би съществува някакво объркване поради представата, че поезията е някакъв вид “профилирано” изкуство. Че се състои от красиви картини, описания, шлифовани съчетания от думи – и дотам. Но езикът на съвременната поезия е много по-широк, както езикът на съвременното изкуство изобщо. И както съвременната музика включва – когато желае – автентични шумове или както визуалните изкуства често използват готови предмети или сурови, необработени материали, така парчета от всеки вид текст, фрази от всеки професионален жаргон могат да бъдат градивни елементи на поезията: научни хипотези, исторически факти, анекдотични истории, цитати, вицови завръзки, сентенции. Вярвам, че не съществува дума или парче от реч, което да не може да бъде включено в стихотворение. Важното е как се съчетават тези елементи, какви въпроси пораждат в неочакваното си съпоставяне, какви обрати предизвикват в мисленето и в гледната точка на четящия. Това е моето разбиране за поезия: не създаваща някакъв пригладен и украсен паралелен свят, а изследваща – сурово и без условности реалния свят около нас (и в нас), който е сложен и жесток, и наистина красив, но по своя труден и нееднозначен начин.
Научих, че тези стихотворения са писани едновременно на български и на гръцки, защо се получи така?
Просто в този момент от живота си се оказах да участвам поравно и активно едновременно в две литератури, да получавам литературните си дразнения и стимули през два езика и да усещам еднакво силна потребност да се обърна към две ядра от неголяма, но сплотена публика от четящи поезия. Беше странен момент на равновесие и писането и на двата езика ми се отдаде по някакъв напълно естествен начин. Не знам дали би се повторило при следваща книга.
Чисто концептуално, какво ще срещнем в тази стихосбирка, каква е твоята поезия?
Замисляла съм я като книга, която предлага повече от един маршрут на четене. Занимава се с оптическите илюзии на мисленето ни, с несъвършенствата на погледа ни докато се опитваме да четем света: какво виждаме и какво ни се привижда, какво правим всичко възможно да не видим. Съществуват повтарящи се мотиви, въпроси, които се поставят отново и отново и понякога им се дава различен отговор. Въпреки че конструкцията й е обмислена и внимателно строена, всеки читател би могъл по своя начин да преподреди тази книга, да сглоби елементите й по своя собствен, уникален, произхождащ от мисленето си и знанията се начин. В най-добрия вариант на четене си представям книгата като пъзел, който всеки път дава различна картина. Моята поезия е диалогична. Разчитам изключително много на участието на читателя и му се доверявам. Също важен ключ за тази книга е хуморът. Намирам хумора за много резултатна стратегия на познание.
Какво занимава сега Яна Букова като автор и като преводач?
Като преводач – с нищо. Дала съм си дългогодишна почивка от преводи. Всъщност дори не съм сигурна дали бих се занимавала с превод отново. Но пък с радост мога да съобщя, че една моя преводна книга от преди десетилетие – “100+1 фрагменти” на Сафо беше преиздадена преди месец от издателство “Да”. Много съм щастлива от начина, по който стана това издание! Запазихме старата корица на Яна Левиева с малка промяна, направена от дъщеря й Неда Ангелова. Книгата е посветена на паметта на Яна и на Малина Томова – две от най-важните фигури в българския книжовен живот от последните десетилетия и от най-ценните и прекрасни хора, които съм срещала в живота си.
За да отговоря и на втората част на въпроса – като автор правя това, което правя винаги: мисля върху следващата си книга. Събирам идеи и материал, водя си бележки… Но по правило избягвам да говоря предварително за работата си.
Яна Букова е поет, писател и преводач. Тя е носител на наградата „Христо Г. Данов“ за превод от гръцки език на художествена литература. Нейни стихове и разкази са публикувани в различни антологии и списания в Аржентина и Албания, в САЩ и Швеция, в Чили, Франция, Сърбия, Великобритания и Унгария.
Снимка: Яна Букова на представянето на “Записки на жената призрак” в “Петното на Роршах”, Пловдив, май 2019.
