Изложбата в SARIEV Contemporary ще остане до 30 април
Тениска, която се поти сама на кръгъл час. Друга тениска в пълен детайл – с гънки, шефове.. но от алуминий. Почти перфектен кръг, направен от кренвирши, събрани с водопроводни свръзки. Всички тези странни елементи са обединени от една тема в актуалната изложба в галерия SARIEV Contemporary на артиста Правдолюб Иванов.
Технологиите все по-бързо навлизат в живота ни в последните десетилетия – от измислянето на думата „робот“ от Карел Чапек през 20-те години на миналия век са минали почти 100 години. С роботизирането на ежедневието ни са свързани страхове и надежди – кои от тях са оправдани и кои – не, е въпросът, който задава Правдолюб Иванов в своята изложба.
Технологиите стават продължение на тялото ни. Разширения на нашите сетива, тела. Но самите роботи, както казва цитирания визложбата Маршал Маклуън, имат усти, носове, уши, но не говорят, миришат, не чуват. Неговото предположение е, че „като тях ще станат всички, които ги правят и се уповават на тях“. Превръщат ли се хората в роботи все още не можем да кажем, но темата е интересна за артистична разработка.
Използвайки стари и нови технологии, модерни и традиционни техники, Правдолюб Иванов представя своето виждане или своя реплика по темата. Водещата му работа е перфектно изработена алуминиева отливка на обиркновена работна тениска. Алуминиевата изработка е направена изключително трудно, но много качествено, като по нея си личат и най-малки детайли, като шевът на ръкавите и други. В същото време самите ръкави и други отвори са запушени – идеята не е да се повтори в алуминий текстилния предмет, а да се направи нещо, като статуя на работната тениска, разказва Правдолюб.
Отговор на нея е работата „Пот с часовников механизъм“, коят представлява негова стара работна тениска, към която е монтиран сложен механизъм. На всеки кръгъл час тениската се изпотява с течност, близка до истинската човешка пот. В специални туби са подредени нужните химични продукти, за да се получи крайният резулат, а сложна роботизирана система изпомпва течността до текстила на всеки кръгъл час.
Цялото пространство на галерия SARIEV е коренно преобразено от трета работа, която стои самостоятелно като интериорно решение – сбор бели чаршафи в дъното на галерията, които оставят представата, че галерията е много по-голяма. Самите бели чаршафи изненадват, когато ги доближите – сензор улавя движението и зад тях се включва вентилатор, който почва да ги движи. Вентилаторът не е избран случайно, а нарочно е използван такъв от стар персонален компютър, разказва още Правдолюб Иванов.
Срещу потната тениска е и работата Вечен живот – водопроводни части, които съединяват няколко кренвирша в почти перфектен кръг. Странното съчетание на метала и месото в една композиция е необичайно по много причини – не само тяхното съчетаване, но и фактът, че кренвиршите „стареят“ – с дните след откриването на изложбата те ще променят своя вид и качество, и творбата също ще се променя.
Пред входа на галерията посреща и петата работа в изложбата – две лампи, които се редуват да светят в синьо, зелено и червено, наречени „Почти перфектни любовници“. Причината е, че редуването на лампите съвпада само за кратък период, тъй като тене са синхронизирани една спрямо друга, а малко се разминават. Цветовете им кореспондират с цветовото решение на тубите в другата работа – „Пот с часовников механизъм“.
Всички творби в изложбата „разговарят“ помежду си, а цялата изложба е създадена специално за пространството на пловдивската галерия, уточнява Иванов. Идеята на смесването на тези обекти, някои банални, други по-сложни предмети, са да покажат, че страховете и надеждите ни за роботизираното бъдеще не са оправдани. Освен свои собствени идеи, за изработването на работите той се е съветвал с няколко специалиста, които работят с модерни технологии, с химия и други научни специалности. Самата изложба бе открита в началото на месец март и ще остане в галерията до 30 април.