Отговори и реакция от градската управа поискаха общински съветници от почти всички групи в местния парламент след жестокото убийство на Георги Кузев от група тийнейджъри на Младежкия хълм и ситуацията със сигурността както на това тепе, така и на територията на всички подобни зони в Пловдив. Първите реакции на местните политици се появиха на петия ден от излизането на първите факти и обстоятелства от тежкото престъпление, потресло цяла България. Всички коментари са в една посока- липсата на видеонаблюдение, отсъстваща физическа охрана и грижа за хълмовете и всички зелени пространства, на които се събират големи групи от хора.
От страна на общината и кмета Костадин Димитров на този етап като реакция имаме единствено мълчание. Нито градоначалникът, нито някой от заместниците му, е взел отношение по случилото се. Именно от страна на градската управа от години се подминава темата с хълмовете в Пловдив и превръщането им в безопасни и съвременни места за разходка, отдих и рекреация. Вместо да работят в тази посока от общината решиха да търкалят нелепата тема „Лифт до Бунарджика“.
На фона на мълчанието от страна на кметството, темата за сигурността бе повдигната от локалните политици. Един от първите хронологично коментари дойде от Константин Георгиев, общински съветник от групата на Съединени за Пловдив. Той заяви, че като представител на местния парламент ще предложи да бъдат отпуснати средства за изграждане на видеонаблюдение на Бунарджика и Младежкия хълм.
„Видеонаблюдението няма да реши всички проблеми, но е важен инструмент за превенция, контрол и бърза реакция. То може да помогне както за предотвратяване на нарушения и престъпления, така и за установяване на извършителите, когато такива все пак се случат. Най-вече обаче изпраща ясен сигнал: тези пространства са за хората и тяхната сигурност е приоритет“, коментира Георгиев.
В този тон е и реакцията от групата на Браво Пловдив.Съветниците ще внесат предложение за осигуряване на средства за изграждане на видеонаблюдение на Младежкия хълм, Бунарджика, Сахат тепе и в големите градски паркове още тази бюджетна година.
„Подобна човешка трагедия не може и не бива да се използва за политическо противопоставяне. Тя обаче ни задължава да поставим въпроса дали Община Пловдив е направила всичко необходимо за сигурността на хората по тепетата и в парковете“, заявяват от Браво Пловдив. Предложението няма да се ограничи единствено до поставянето на камери, а и ще настоява да бъде изградена цялостна система за превенция, която да включва постоянно наблюдение, осветяване на рисковите участъци, бърза реакция при опасност и редовни патрули на Общинска полиция.
“Страхът не бива да прогонва хората от обществените пространства. Ако позволим парковете и тепетата да опустеят, ще ги превърнем именно в арена на агресията, безконтролността и престъпността. Хълмовете и парковете трябва да бъдат места, в които кипи живот, а не територии на страх. Един град не е сигурен тогава, когато разполага със запис от престъплението, а когато е изградил система, способна да предотврати трагедия“, заявяват от Браво Пловдив.
С позиция излязоха и съветниците от ПП-ДБ, които подчертават, че рискови зони в Пловдив остават непокрити, а общината дължи отговори в тази посока.
„Преди всичко мислите ни са с близките на жертвата. Именно защото темата е толкова тежка, искаме да сме пределно ясни – не използваме случилото се, за да търсим политически виновник. Като общински съветници обаче имаме задължение да питаме дали системата за превенция работи, а гражданите на Пловдив имат право на отговор“, заявяват съветниците от ПП–ДБ.
Един от въпросите, на които обществото търси отговор след трагедията, е направено ли е всичко възможно за ограничаването на подобни рискове. Затова от общината трябва да кажат не само какво ще направят сега, а как досега са използвани инструментите, с които местната власт разполага, за да обезопаси рисковите зони.
Съветниците припомнят, че още през 2024 г. в свое питане до кмета са обърнали внимание на зачестили вандалски и нацистки прояви на тепето. От получения тогава отговор от общината стана ясно, че Младежкият хълм не е покрит с общинско видеонаблюдение. „В същото време Общината от години разширява системата си от камери. През 2024 г. вече се говори за около 800 общински камери. Именно тук възниква въпросът доколко инвестициите в техника са се превърнали в реална и единна система за превенция, която свързва видеонаблюдението, полицията, Общинска охрана и патрулите според действителния риск. Стотици камери сами по себе си не правят града сигурен, ако пространства остават без ефективно наблюдение. Не е достатъчно да има повече техника – тя трябва да бъде част от работеща система за превенция“, посочват от групата.
Общинските съветници искат да стане ясно колко патрула обслужват парковете и тепетата във вечерните часове, има ли актуална карта на рисковите пространства в Пловдив и кога за последно е извършена оценка на сигурността на Младежкия хълм. Те поставят въпроси и за слепите точки на видеонаблюдението, осветлението в рисковите зони и броя на постъпилите сигнали за нарушения и рисково поведение. От групата напомнят, че Община Пловдив разполага не само с видеонаблюдение, но и с Общинска полиция, ОП „Общинска охрана“, Общински инспекторат, администрация с ресор „Обществен ред“, собствен бюджет и конкретни правомощия.
След като стана известно, че обвиняемите за тежкото престъпление са непълнолетни, ПП–ДБ поставя и въпроса за работата на системата за ранна превенция. Съветниците подчертават, че темата трябва да бъде разглеждана с необходимата чувствителност и без разгласяване на лични данни, но смятат за необходим институционален преглед на превенцията по отношение на непълнолетните. Според тях трябва да бъде проверено и как работи Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и как отделните институции реагират при натрупване на сигнали.
От групата на ПП–ДБ в Общинския съвет настояват за незабавен одит на сигурността на Младежкия хълм и останалите големи паркове и тепета, който да обхване видеонаблюдението, осветлението, видимостта, патрулното покритие и постъпилите сигнали. Сред исканията им са още реорганизация на маршрутите на Общинска полиция, ОП „Общинска охрана“ и Общинския инспекторат според реалните рискови зони, интеграция на общинското видеонаблюдение с МВР и ясен протокол за обмен на информация. Съветниците настояват и за единна, периодично актуализирана карта на рисковите пространства, както и за конкретен общински план за сигурност с бюджет, срокове и измерими резултати.
Годишно Община Пловдив отделя между 2 и 3 млн. евро за сигурност и обществен ред, посочват от ПП–ДБ. Според тях това прави още по-необходим ясен отчет какъв резултат получават гражданите срещу този публичен ресурс и разполагат ли съществуващите структури с необходимия капацитет.
„Не поставяме под въпрос труда на служителите, които всеки ден се грижат за реда в града. Поставяме въпроса за организацията и ефективността на системата като цяло. Кметът разполага със законови правомощия. Общината има полиция, охрана, камери, администрация и бюджет. Въпросът не е дали Общината има отношение към сигурността – има. Въпросът е дали използва ефективно инструментите, които законът ѝ дава“, заявяват общинските съветници от ПП–ДБ.
Те са категорични, че трагедията не бива да бъде повод единствено за мерки след случилото се, а за сериозна оценка на цялата система за превенция в града.
„Пловдив не трябва да бъде град, в който камерите ни показват какво се е случило, когато вече е твърде късно. Нужна е система, която разпознава риска, преди той да се превърне в трагедия. Това не е позиция срещу някого. Това е призив към Община Пловдив за прозрачност и конкретни действия – в интерес на всички граждани“, категорични са от групата на ПП–ДБ в Общинския съвет на Пловдив.
