Гранитните бордюри по пловдивските тротоари постепенно изчезват и се заменят с бетонни такива. Тенденцията за замяната на естествения материал с изкуствен се забелязва сред немалко улици из града при инфраструктурните ремонти, но в повечето случаи е трудно обяснима. В същото време не се случва и като правило, което се следва навсякъде – и повдига въпроси какво се случва със заменените гранитни бордюри, материал, който не е никак евтин.
По подобен начин в последните години при асфалтиране на павирани улици не беше съвсем ясно каква е съдбата на паветата. И ако може да се дадат разнопосочни мнения и предпочитания за едната или другата настилка, то безспорен факт е, че паветата – както и бордюрите – са ценен материал, собственост на общината, за чиято бъдеща употреба трябва да се помисли. Дали за връщане на същото място или минимум – за отчетност къде и в какво количество отива този камък.
Често въпросът за бъдещето на паветата е предизвиквал спорове, недоволства и дискусии, включително и на страниците на „Под тепето“. За щастие в последните години поне се наложи тенденцията старите павета да се преизползват като елемент от дизайна на тротоари, както и масово по пешеходни пространства, макар и цялостният отчет за съдбата на гранитните камъни да липсва.
Още по-неясна е ситуацията с гранитните бордюри. Преди броени седмици приключи ремонтът на улица „Цанко Дюстабанов“, където стотици линейни метри бордюри бяха заменени с бетонни такива. Видимо по-голямата част бяха в добро състояние – материалът е много по-издържлив от бетонните бордюри, а ако контролът над паркирането по тротоарите се затегне, са на практика вечни. Да, определено през годините много от тези елементи са станали криви, наклонени от използване, от корени на дървета или по други причини – но въпросът е те да бъдат пренаредени качествено, тъй като сами по себе си са в добро състояние.
Като доказателство, че тези гранитни бордюри могат да се преизползват, е ремонтът в съседство до улица „Цанко Дюстабанов“ – в зоната около ПУ „Паисий Хилендарски“. Там тези бордюри бяха запазени и преизползвани без проблем, а състоянието им по „Цар Асен“ бе идентично с това на „Цанко Дюстабанов“, както и по следващата в списъка с ремонти улица – „Г. М. Димитров“. Именно тяхната съдбата в момента е под въпрос – от медийни публикации стана ясно, че дърветата по улицата ще бъдат запазени, но каква ще е съдбата на още по-старите от тях гранитни елементи? Каквато около ПУ или каквато по „Цанко Дюстабанов“?
Въпросът тук опира както до естетиката – усещането за естествен материал, което се търси с ивицата павета по тротоара, така и до историческа култура, но и до финанси. Въпросът за естетиката, разбира се, е субективен. Естествено, никой не би се разсърдил на обновяването – равни тротоари с по-качествени павета, вместо разбитите тротоарни плочки; скосените тротоари за по-лесно преминаване по пешеходните пътеки; вкараните под земята водосточни тръби – едва ли има кой знае колко хора, които да не харесват това. Въпросът е друг – естественият материал, особено в случай, че си върши отлично и функцията – може да бъде запазен и ще бъде много по-красив от всичко изкуствено.
Това важи особено в град, като Пловдив, като тук добавяме втория пласт защо е важно да се запази този елемент – историческият и културен пласт. Няма нужда да се коментира каква важна част от града са тепетата – а тези улични елементи, пряко или косвено, са свързани с хълмовете ни, през годините използвани като кариери за камък. За добро или лошо, това вече се е случило – днес е част от културната история на Пловдив и, разхождайки се именно сред тези камъни, градът се усеща в цялост и като специфичен – не, че по другите градове няма гранит, има, просто тук той се усещат много по-различно. Той е част тялото на града.
А последният пласт защо е важно да ги пазим е за тези, които мислят предимно в цифри. Най-евтиното решение, когато имаш един здрав, работещ елемент, е да не го сменяш. Да се повторя – никой не би се разсърдил на смяната на счупени плочи или стари опасни осветителни стълбове. Но в голямата си част гранитните бордюри са здрави, вършат си работата и при едно добро преподреждане, вероятно съвсем деликатно оформяне при някои от тях, могат да се върнат на местата си, а не да се харчат пари за нови. Имаме достатъчно добри примери в самия град, че това е напълно възможно. Можем само да се надяваме тези бордюри – или други красиви елементи, като каналите от водосточните тръби, където са запазени по улица „Г. М. Димитров“ или при следващи ремонти – да получат достойното си отношение.
