Автор: Зорница Близнашка
Пакет за борба с корупцията, съдебна реформа и свобода на пресата – това са за част от направленията, по които приоритетно пое ангажимент да работи лидерът на спечелилата изборите в Унгария партия ТИСА Петер Мадяр за „размразяване“ на европейските средства за страната му.
В ход са вече разговорите между Будапеща и Брюксел за отблокиране на еврофондовете, както и сближаването отново на унгарците с дневния ред на Европейския съюз.
Като „ден за празник“ определи деня, в който стана ясен изборният резултат в Унгария председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен:
„Народът на Унгария поиска връщане на европейския път!
С този резултат направи ЕС по-силен и по-обединен!“
„За мен е важно да работим интензивно с новото унгарско правителство и относно средствата, които трябва да бъдат осигурени, и относно реформите, които трябва да бъдат постигнати“, каза още председателят на ЕК, която вече изпрати свой екип в Будапеща, за да работи с лагера на победителя в парламентарните избори Петер Мадяр, който свали от власт след 16 години премиерът Виктор Орбан.
„Скъпи приятели, резултатът от изборите е болезнен за нас, но е ясен – не ни беше предоставена отговорността и възможността да управляваме“, каза лидерът на партия ФИДЕС Виктор Орбан в изборната нощ, превърнала се в празник за мнозина, включително и за лидера на ТИСА.
„Унгарският народ взе много решения, но може би едно от най-важните е, че мястото на Унгария в Европа беше, е и ще бъде!“
„С уважение, искам от всички чужди държави да гледат на Унгария като на свободна, независима, суверенна и същевременно европейска държава, която е член на ЕС и НАТО“, каза бъдещият премиер Петер Мадяр, който вероятно ще положи клетва като такъв в началото на май, след като бъде насрочено първото заседание на новоизбрания парламент от президента Тамаш Шуйок, чиято оставка беше сред многото поискани.
Какво предстои насетне е трудно да се прогнозира с точност.
Това каза в интервю за рубриката ни за европейски новини „Евранет Плюс“ Павел Антонов – отговорен редактор на „БлуЛинк“ – мрежа за гражданско действие, който живее в Унгария от над 20 години.
„В момента е много рано. Това огромно надмощие, което получи Петер Мадяр и неговата политическа партия на изборите отключи възможността за решителни действия не само поправяне на щетите, нанесени от управлението на Орбан върху демократичните институции, но и за нови, работещи модели, защото самият Петер Мадяр произхожда от консервативната политическа традиция на Виктор Орбан без обаче да се стига до нейните крайности, така че той би могъл действително да внесе иновативни модели“, каза журналистът, както и напомни, че след изборите лидерът на ТИСА е поискал от „правителството на Орбан просто да изпълнява длъжността си без да прави никакви резки действия“.
„В момента да се даде точна прогноза е много трудно. Той прави много амбициозни заявки, но до каква степен ще може да ги изпълни и ще иска да ги изпълни, остава да видим“.
Сред заявките беше и медийната реформа, за която лидерът на опозиционната партия каза:
„Една от първите мерки, които правителството на ТИСА ще предприеме, е да спре новинарските услуги на обществените медии, докато не гарантира обективно и безпристрастно отразяване – независимо дали отговарят на стандартите на Би Би Си или ги превъзхождат, така че политици от опозицията да могат да се появяват в ефир“.
Петер Мадяр пое ангажимент да бъде спряно излъчването на държавната медийна компания, та може ли да уточните какво всъщност има предвид той, тъй като се появиха подвеждащи заглавия за закриване на държавните медии?
„Не, не мисля. Първо трябва да изясним какво е състоянието, което той заварва от предишната администрация: тотален контрол реално над медиите – нещо, което в България не сме виждали през последните години“, каза Павел Антонов
„От 1989-1990 година насам, аз и като журналист, и като изследовател, не мисля, че можем да си представим подобен тотален контрол над медиите – реално бяха останали някои независими сайта само“.
„Така че тази среда, където и собствеността, включително частната, и държавният контрол над обществените медии, работеха под контрола на един център на властта, нямаше как да продължи“, категоричен беше журналистът.
„В този смисъл изявленията на Петер Мадяр не са, че той ще ликвидира обществените медии, а напротив – че ще им възстанови техните естествени функции: нещо, което е напълно похвално и също изключително важно за една работеща демокрация“.
„Залитането в изцяло частен, корпоративен контрол над медиите доказано не подпомага плурализма в обществото, т.е. неговите изявления малко се вадят в момента от контекста или по-скоро се четат като Дявола Евангелието.Има определени интереси, политически, които искат да няма обществени медии, но не, не са такива намеренията. Напротив!“, каза още Павел Антонов:
„По-скоро конкретното намерение беше, че ще „затвори“ новините, защото те са до такава степен порочни и контролирани, че трябва да се реформират“.
„Ставаше въпрос за обществената телевизия, а за частните честно казано не съм попадал на намерения, но тя средата, ако се измени, ако се появи плурализъм в нея, тя и частната медийна среда ще реагира на това“, каза още редакторът от „БлуЛинк“.
Лидетър на ТИСА Петер Мадяр обяви и че иска да промени Конституцията, включително да ограничи до два мандата премиера, а президентът да се избира пряко. Поиска и да се върне Унгария към Международния наказателен съд и да се присъедини страната си към Европрокуратурата. Обеща и да осигури участие на хората в политиката чрез референдуми и онлайн анкети, както и да не блокира заема за Киев. Според Вас ще успее ли да реализира плановете си за 4 години управление, т.е. възможно ли е да промени доста от нещата, които за 16 са се случили?
„Голяма част от нещата, които самият Орбан промени, се случиха в първия му мандат, защото той тогава имаше също така конституционното си мнозинство – напълно е възможно“.
„Това, което в момента има като избор пред Петер Мадяр е или да принципно да работи за реформиране на системата и преодоляване на щетите, или да продължи в същата посока, макар и под различна политическа идентичност, но да се възползва от тези инструменти: контрол над медиите, контрол над институциите, подчиняване на независимата съдебна власт и прокуратура и т.н. Нещо, което не само в Унгария, България и други страни също има така желание и мераци политически, но засега големият оптимизъм се поражда от неговите абсолютно принципни изявления, които са, че той не желае да върви в тази посока“, обясни журналистът:
„Петер Мадяр иска да възстанови базисните механизми на една работеща демократична система – такова обществено устройство, каквото сме свикнали да очакваме в последните десетилетия от една европейска страна, каквато е Унгария, каквато е България, т ака че това засега е големият оптимизъм и големият повод за надежди, които очакваме да се реализират“.
Много от заявките му звучат буквално „по български“, а след резултатите от вота на 12 април се правеха все по-често сравнения между Унгария и България, та възможно ли е у нас нещо подобно да се случи в някакъв момент?
„България е доста различна в много отношения, макар че много хора се изкушават да правят преки паралели. Бих казал, че по определени параметри българската демокрация и българската обществена система, особено през последните години, беше по-жизнена, което в Унгария липсваше“, каза Павел Антонов.
„В Унгария се наложи 16 години да работи един доста екстремен в много отношения режим, докато обществото с голямо усилие и огромни бройки на участие в изборите се намеси и го отхвърли, докато в България имаше едно такова постепенно, постоянно, даже с по няколко избори на година реагиране – нещо, за което много унгарски събеседници са ми изразявали интерес и дори донякъде завист“.
„Сега обаче, дали в България може да се получи подобна ситуация: първо, България няма въобще паралел с мащаба и обхвата на това, което направи Виктор Орбан като режим, така че то няма и как да има такава реакция. Ако българите изпитат подобна консолидация на власт в едни ръце и отказ от европейска идентичност, те също ще реагират, макар че засега не са застрашени от такова нещо и в тоя смисъл по-спокойно си избират различни опции в своята политическа палитра“, посочи експертът.
„Сигурен съм, че и българското общество е не по-малко демократично и европейско от унгарското и не би позволило един нов авторитаризъм да се настани“.
А Вие очаквахте ли нещо подобно да се случи в Унгария, включително и толкова висока избирателна активност?
„Аз лично очаквах, защото особено по време на последния мандат имаше такова усещане, че на хората им дойде до гуша. Просто прекрачи линии, които в Унгария никой не може да си позволи. Това доста по-уважаващо държавата и правилата общество, каквото е унгарското, реагира“, каза Павел Антонов, както и изтъкна, че в Унгария е имало „и много объркващи сигнали преди изборите и до последно не се знаеше какъв точно ще бъде резултатът“.
Да, появяваха се такива информации, особено след визитата на американския държавен секретар Джей Ди Ванс в Будапеща, определена като „целувката на смъртта“ за Орбан.
„Това е типичен пример за пожелателно мислене от страна на бих казал кръговете, които симпатизират на Орбан и неговия политически дневен ред и на които много им се искаше това да се възпроизвежда, смятаха, че ако американската администрация на президента Доналд Тръмп даде благословия, това по някакъв начин ще помогне, ама точно обратното се оказва в момента“, посочи журналистът:
„Това е един изключително сериозен сигнал, който изпращат изборите, според мен, в Унгария: че цялото това очакване, че нов световен ред в целия свят ще има, малко се оказва нереално.Да, има в една посока политически залитания или да кажем тенденции, но след определен период от време обществата реагират – Унгария го показа!“
Как ще коментирате реакциите отвъд граница, повечето от които насочени към европейското бъдеще и същност на Унгария?
„Не знам дали са повечето, но реакциите са така поляризирани, както са и очакванията, т.е. реакциите от страна на проевропейски лидери и политически сили са позитивни и по-точно възприемат победата на Петер Мадяр като облекчение“.
„Факт е, че самият Доналд Тръмп и неговата администрация реагираха относително спокойно като казаха, че ще работят и с който и да е победител от изборите, но виждате, и в България личи това, как всички заинтересовани страни търсят по някакъв начин да интерпретират резултатите в Унгария в свой интерес и най-малкото да не отслабят позициите си, така че се получава доста интересен дебат, който понякога е шизофренен“, каза Павел Антонов.
Според Вас Будапеща ще възстанови ли своите позиции в ЕС?
„Най-напред да си припомним, че до преди идването на власт на Виктор Орбан Унгария беше лидер в много отношения от страна на този въпросния регион – централноевропейски и централно източноевропейски, включително по отношение на европейската си интеграция. Тя беше център дори – тук имаше международни организации, тук вреше и кипеше, а сега притесненията, че по някакъв начин Унгария ще изпадне са абсолютно неоснователни“, подчерта журналистът.
„Унгария беше изпаднала по времето на Орбан в една абсолютно неприсъща позиция и в момента голямия шанс и възможност за Петер Мадер е да си възстанови лидерството в региона и бих казал, че го прави“.
„ЕС от друга страна – става въпрос силите и политиците, които желаят Обединена Европа с нейните ценности, защото в ЕС има и други, но тези, които го желаят с огромно облекчение гледат на връщането на Унгария“, добави той:
„И даже си мисля, макар и да не звучи много ласкаво за нашата страна, за България, че Унгария им беше много по-важна“.
„Унгария е в центъра, в сърцевината на Съюза и в този смисъл в момента ще има огромна вълна на подкрепа стига Унгария да се върне като Блудния син в семейството, което не бих очаквал за по-периферни страни, каквито сме ние, Румъния и други, които никога не са били толкова централни за Съюза“, добави той, както и подчерта, че:
„Изглежда Обединена Европа също си е взела поуката от това, което допусна: огромният проблем, който създаде с наливането на средства и безусловна подкрепа за всевъзможнио режими – в случая с Орбан е най-големият пример, които реално живееха и създаваха корупционните си модели от европейски средства“.
„Силно се надявам и мисля, че има индикации за това, че Европа не е готова да повтаря вече тази грешка, което е и доста важна предупредителна светлина и за българските политици, че няма да имат тази възможност, която е имал Виктор Орбан, ако случайно някой си представя да повтори неговия модел“.
Как виждате политическото бъдеще на Виктор Орбан?
„По случайност тука в Будапеща той минава ежедневно пред прозорците ми и по никакъв начин не мога да си поставя и да разбера как ще се държи. Голямото очакване беше той да се вкопчи във властта. Нищо подобно! И сега, честно казано, ми е трудно да прогнозирам“, каза журналистът, който живее в Унгария от над 20 години.
„Във всеки случай досега поне изглежда, че Орбан се е примирил със загубата и вероятно се преориентира. Ама, това може би е здравословно, защото при него беше очевидно, че тези 16 години власт не му се отразяваха особено здравословно така добре“.
А според Вас „здравословна“ ли е за Европа идеята на Петер Мадяр Висшеградската четворка, включваща Унгария, Чехия, Полша и Словакия, да стане осморка, т.е. към нея да се присъединят Хърватия, Словения, Австрия и Румъния?
„Не мога да я коментирам в момента, тъй като е твърде нова. Те се промениха много реалностите в Европа – този формат на Четворката е от времето, когато говорихме за Централна Европа като за „водещите страни в региона“.
„В момента видно не е така – разместиха се ролите и демократично, и в икономически план, така че има известна логика да се преосмислят тези формати“.
„И това, за което мога да потвърдя със сигурност и от дълги години работа в международна организация за този регион, е че този регион в момента остава леко непредставен и му липсват онези механизми за хоризонтална координация на процесите, които съществуваха преди влизането в ЕС, така че в този смисъл идеята е чудесна”, каза в интервю за Зорница Близнашка от програма „Хоризонт“ на БНР редакторът на „БлуЛинк“ – мрежа за гражданско действие Павел Антонов.
Съдържанието е предоставено отевропейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
Изображение: Pixabay
