Мислиш, че даваш апартамент под наем? Всъщност правиш бизнес

След 2019 г., когато Пловдив беше Европейска столица на културата, в града се появи усещането, че туризмът тепърва ще расте и че апартаментите могат да започнат да носят лесни пари. Така се появиха десетки малки „бизнеси“ с по един или два имота в платформи като Airbnb и Booking.com – уж като страничен доход, уж „да не стои празен имотът“. Моделът изглеждаше прост: пускаш обява, идват гости, взимаш по 40–50 евро на вечер и всичко е наред.

Само че тази сметка отдавна не излиза така, както изглежда на пръв поглед, а от 20 май това ще стане още по-видимо. Новата европейска регулация задължава платформите да подават информация за това кой отдава имоти и какви приходи реализира, което на практика слага край на модела „няма как да разберат“. Истината обаче е, че за много от тези апартаменти проблемът не започва от новите правила – те просто ще го извадят на светло.

Голямото недоразумение е в това, че масово се приема, че става дума за „наем“. В реалността, когато имаш обява целогодишно, приемаш различни гости, чистиш, переш и организираш престои, това не е пасивен доход, а дейност. На практика – малък туристически бизнес. И точно тук започва разминаването между очакванията и реалността.

В Пловдив извън пиковите събития масово се виждат цени около 45–50 евро на вечер. Ако приемем оптимистичен сценарий от около 20 нощувки месечно, това прави около 1000 евро приход. Само че това е оборот, не печалба. От тези пари трябва да се извадят комисионните към платформите, разходите за ток, вода и интернет, пране, консумативи, амортизация и ремонти, както и времето за комуникация с гости. Почистването често се прави лично от собственика и не се смята като разход, но реално е труд, който просто не се оценява. И още нещо важно – тези 20 нощувки не са гарантирани през цялата година, като поне няколко месеца в Пловдив са осезаемо по-слаби.

Когато към това се добавят и законовите изисквания – данък върху дохода, възможни осигуровки и различни регистрационни режими – картината става още по-различна. Тогава тези „1000 евро“ вече не изглеждат като лесен доход, а като приход от дейност с реални разходи, ангажименти и риск.

И в крайна сметка въпросът е съвсем прост: даваш апартамент или управляваш малък хотел? Защото реално чистиш, переш, отговаряш на съобщения, решаваш проблеми и следиш резервации – и го правиш за доход, който често е съпоставим, а понякога и по-нисък от дългосрочен наем, но с много повече усилия и нерви.

Airbnb няма да изчезне. Но едно нещо постепенно си отива – илюзията, че това са „лесни пари“. От 20 май нататък просто ще стане ясно кой всъщност върти бизнес и дали му излиза сметката. А когато тази сметка се направи честно, в огромната част от случаите – особено при отдаване на единичен апартамент – излиза, че дългосрочният наем е много по-логичният, по-спокоен и често по-изгоден вариант.