Решението на Комисията за финансов надзор да ограничи дейността на застраховател, предлагащ едни от най-конкурентните цени на „Гражданска отговорност“ за тежкотоварни автомобили, поставя българския транспортен сектор в още по-тежка ситуация. Това твърдят представители на бранша. В момент на високи цени на горивата, намаляващи маржове и загуба на позиции на международните пазари, подобна мярка неизбежно води до едно – рязко увеличение на разходите за бизнеса.
„Досега на пазара съществуваше реална ценова алтернатива – около 1600 евро за застраховка на камион. След решението на КФН тази възможност практически изчезва. Останалите оферти варират между 2500 и 10 000 евро – нива, които поставят много компании пред сериозни финансови затруднения“, алармират от сектора.
Сравнението с други държави е показателно. В Гърция подобна застраховка струва около 1130 евро, а в Турция – между 600 и 1300 евро. Това означава, че българските превозвачи вече оперират при значително по-високи разходи, което директно влияе върху тяхната конкурентоспособност.
Премахването на най-достъпната опция от пазара води до предвидим резултат – намаляване на конкуренцията и покачване на цените. Това не е просто икономическа теория, а реалност, която транспортните фирми ще усетят още в следващите месеци.
„В тази ситуация неизбежно възниква въпросът – кой контролира КФН и в чий интерес се взимат подобни решения? По закон Комисията за финансов надзор е независим регулатор, но нейното ръководство се избира от Народното събрание. Това означава, че зад всяко ключово назначение стои политическо мнозинство и съответно – политическа отговорност. В този смисъл решенията на КФН не могат да бъдат разглеждани изолирано от общата политическа среда. Особено в предизборна обстановка подобни действия придобиват допълнително значение. Увеличаването на разходите за един от най-важните сектори в икономиката води до верижен ефект – повишаване на цените на транспортните услуги, натиск върху цените на стоките и засилване на инфлацията. Това неминуемо създава обществено напрежение“, допълват представители на бранша.
Те поставят важен въпрос – кой има интерес от това напрежение да бъде насочено към служебната власт? В ситуация, в която бизнесът е поставен под натиск, а решенията идват от регулатор, избран с политическа подкрепа, отговорността лесно може да бъде прехвърлена. Това създава удобна среда за политически интерпретации и манипулации в публичното пространство.
Най-потърпевш обаче остава бизнесът. Българските превозвачи са поставени в ситуация, в която трябва да поемат нови разходи, без да имат възможност да ги компенсират. В същото време те губят конкурентни предимства спрямо фирми от други държави, където условията са значително по-благоприятни.
„Последиците от подобни решения не са краткосрочни. Те водят до постепенно изтласкване на българските компании от международните пазари, намаляване на икономическата активност и допълнителен натиск върху вътрешния пазар. В крайна сметка въпросът не е само икономически, а и институционален. Когато регулаторни решения водят до толкова сериозни последици за цели сектори, обществото има право да очаква прозрачност, предвидимост и ясна отговорност. Българският транспортен бранш има нужда от подкрепа и стабилност, а не от допълнителни сътресения. В противен случай цената ще бъде платена от всички – от бизнеса до крайния потребител“, алармират от сектора.
