Когато платната говорят – от експресивната енергия на Петър Пиронков до концептуалните провокации на Свилен Стефанов
„Теза/антитеза/синтез“ в Градската галерия е рядък творчески диалог без компромиси и без утешителни отговори, в който авторите търсят синтеза между духовното и концептуалното в новата си съвместна изложба
Уникална срещана среща на две ясно различими живописни вселени бе открита в четвъртък в Градска художествена галерия на Главната улица в Пловдив – изложбата „Теза/антитеза/синтез. Живопис на Петър Пиронков и Свилен Стефанов“. Експозицията, вече показана в Смолян, звучи различно и по-лично именно в Пловдив – град, с който единият от авторите е дълбоко свързан.
Още в първите минути след откриването стана ясно, че това не е просто обща изложба, а диалог – понякога тих, понякога на ръба на конфронтацията – между двама утвърдени автори с различни художествени стратегии.
Пловдивският контекст
Кураторът доц. д-р Сузана Николова подчерта, че именно в Пловдив проектът „засиява най-силно“. Причината не е само в пространството, а в биографията – Петър Пиронков е свързан с града и чрез своя баща Енчо Пиронков. Тази емоционална линия придава допълнителна дълбочина на изложбата.
Пловдивската версия включва и съвсем нови платна от 2026 г., които се показват за първи път. Това придава на експозицията усещане за актуалност и жив процес, а не за ретроспективен сбор.
Експресия срещу концепт
Свилен Стефанов описва колегата си като експресивен автор, силно свързан с духовното и енергията на жеста. Неговата собствена живопис, от друга страна, работи с текстове, концептуални намеси и напрежение между слово и образ. Но – както сам подчерта – текстът не е за четене „като литература“, а за визуално преживяване, което може да доведе до „късо съединение“ на смисъла.
Въпреки концептуалния подход, Стефанов настоява върху материалността на живописта – картината да остане картина, обект, присъствие.
Пиронков от своя страна говори с видимо вълнение за завръщането в пространство, в което е израснал като художник. За него изложбата е „артистичен диалог“ между двама различни творци, обединени от уважението към живописта. Именно разликите, според него, правят срещата интересна.
Теза, антитеза… и въпросителни
Изложбата не дава готови отговори – тя по-скоро поставя въпроси. В едната зала зрителят попада в експресивни, енергийни платна; в другата – в концептуални игри със смисъла и езика. Между тях обаче има мостове – в цвета, в мащаба, в упоритото настояване, че живописта продължава да бъде територия на свобода.
„Теза/антитеза/синтез“ може да се разгледа с вход свободен до 11 март в Градската художествена галерия на ул. „Княз Александър I“ №15.
Останалото – синтезът – е работа на публиката.
Снимки: Станимир Петков
(сн. 2, източник-ГХГ)
