Катастрофата в подлеза на „Гладстон“ – не е инцидент, а ежедневие

Катастрофиралото БМВ, което помете трима пешеходци на тротоара на подлеза на „Гладстон“ е съвсем очаквана случка. Не е инцидент – инцидентите са нещо, което става някак изневиделица, неочаквано, непредвидимо.

Всеки, който живее или поне прекарва някакво време в центъра на Пловдив обаче знае, че в това развитие на нещата няма нищо неочаквано. Даже е чудно как се случва толкова рядко.

Нито сме първите, нито сме единствените, които напомняме за непрестанните гонки, които се случват в центъра на Пловдив. На практика всеки булевард в града е превърнат в състезателна писта – подлеза на „Гладстон“ и тунела под Трихълмието са особено любими, понеже тунелите създават чудесна акустика за шумните автомобили на безнаказани момчета и момичета, които се състезават кой пръв ще убие (отново) някой.

Не е грубо. Просто отбелязване на фактите. Двама души загинаха в едно такова състезание на бул. „Руски“, а дори следствие от инцидента застрашиха живота на пожарникар, дошъл да ги спасява. Отбелязването на този факт е извън всякакви рамки на циничност и арогантност – едни от най-ценните хора в обществото ни, пожарникарите, които спасяват животи, умират, заради тъпотията на младежи и липсата на интерес от страна на органите на реда да контролират движението по пътищата. Има ли нужда изобщо да се казва нещо повече за този абсурд?

Няма нужда и да се изреждат всички катастрофи и загинали млади, на средна възраст и по-възрастни хора в центъра на Пловдив – дали ще е на червени светофари на бул. „Мария Луиза“, на „Цар Борис III Обединител“ или където и да е, хвърчащи със скорост далеч над допустимата и безопасна за шофьор и пътници с колан от 50 км/ч – това се е превърнало просто в една статистика.

И няма нужда да задаваме и въпрос: „Колко още?“. Явно няма цифра жертви, за да вземе някой отношение. Всяко лято, всеки ден, непрекъснато тези булеварди са състезателни писти. Не само центъра. Кукленско, Коматевско шосе, бул. „България“, къде ли още не. Сякаш не ги знаем всички, а полицията и местната власт живеят в някоя друга планета, от която това не се чува. Със сигурност не е и на някое тепе, откъдето също се открива прекрасна акустика и един жител на Сахат тепе се наслаждава на шумните автомобили, които не би трябвало да минават технически преглед, както по бул. „Южен“, така и на бул. „Васил Априлов“. През лятото се чува чудесно. Раздрънкани ауспуси, понякога придружени със спирачки и разбиване на ламарини.

И какво от това? Ще се снима някой от общинската управа, ще излезе някой от МВР да каже колко е тъжно. Сигурно ще чуем някое друго оправдание – тя общината няма камери или не знам си какво. Явно може да контролира шума на уличен музикант или велосипедист на празния площад „Централен“, но няма никаква способност да контролира шума на мотопедисти, мотористи и псевдо-състезатели. Или пък да се срещне с колегите си в държавното управление от МВР и да измислят някаква обща стратегия за справяне с тая напаст. Ужасно е трудно, да не кажем невъзможно. Добре, че става дума просто за избиването на младите хора в България и невинните пешеходци.

Но очакването е, че след всеки такъв инцидент ще си продължим, докато другата вечер отново всичко е постарому. Или същата вечер. Защото понякога докато четем за смърт на пътя на телефона си, чуваме на съедния булевард поредните състезатели.

Смърт, която чуваме всяка вечер, от форсиращите в подлеза на „Гладстон“, в Тунела, по бул. „Руски“, „България“, Коматевско шосе и т.н. неизвестни за полицията места – всеки състезател на булеварда е активен участник в това, както и всеки, който не желае, а му се плаща заплата за това да ги спре. И ще я чуем и тази вечер. Отново. И отново. Докато изведнъж шума от форсиран двигател се смени от рязко спиране и строшени ламарини. За две-три минутки, до следващия.