СБХ с позиция срещу промяната на статута на Есенните изложби

Съюзът на българските художници излезе с позиция, в която застава срещу намерението на общината да промени статута на знаковите Национални есенни изложби в Пловдив. Градската управа и конкретно на отдел Култура тръгна да променя начина на организирането на арт форума, който по традиция се открива на 1 септември с началото на Есенния салон на изкуствата под тепетата.

Основната цел на така наречената реформа явно е да избута проф. Галина Лардева от реализирането на изложбите, чийто артистичен двигател тя е от повече от 10 години, тъй като общината ще търси куратор на събитието. На фона на куп нерешени задачи в културния сектор и актуални скандали около Епископската базилика това усилие на общината изглежда меко казано странно- прави се опит да се разглоби една машина, която работи перфектно. И тук, както и в други подобни казуси, намирисва на лично разчистване на сметки или пък друг тип разчистване- на терен за точно определен човек. 

От СБХ се обръщат с апел към кмета Костадин Димитров, заместника му Пламен Панов, отдел „Култура” и ОИ „Старинен Пловдив” да преосмислят инициативата за обсъждане на начина на организиране на Национални есенни изложби в Пловдив. От Съюза изброяват куп аргументи за това, че начина, по който се провеждат изложбите не бива да бъде пипан, тъй като организацията им е пример за „високопрофесионален подход” към подобен тим форуми. Позицията е подписана от председател на СБХ Любен Генов.

„ Изразяваме недоумението си от факта, че се предприема промяна на организацията на Национални есенни изложби, които се правят блестящо от един от най-авторитетните специалисти по българско изкуство, посветил много години на тях. Решително не сме съгласни с формулировката „С оглед спецификата на материята и с цел да се създаде разнообразен профил на това значимо събитие и да бъдат привлечени специалисти в сферата на визуалните изкуства от цялата страна“. Опасяваме се, че печалният опит (от периода 2000-2010) Национални есенни изложби да бъдат организирани с кураторски конкурс ще доведе отново до риска да се изличи постигнатото до момента и да се стигне до представяне на не особено качествени проекти, до хаотичен и спекулативен прочит на българско изкуство, провеждане на съмнителен вкус, а с това и до пренебрегването на спецификата, мястото и ролята на този толкова важен за България художествен форум”, се казва в позицията на СБХ.

Ето и цялото й съдържание без редакторски намеси:

Националните есенни изложби са знаково събитие с дългогодишна традиция и специален статус в художествения живот на България. Както е подчертано в предложения за публично обсъждане статут за промяна на начина на организирането им (от 14 ноември 2024), те са преминали във времето през редица видове организационни подходи, които по една или друга причина са се оказали неефикасни. От 2013 година Националните есенни изложби се възлагат за организиране на артистичен директор – проф. Галина Лардева (изкуствовед, куратор, декан на факултет „Изобразително изкуство“ в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“, Пловдив“, преподавател по история на изобразителното изкуство, художествен критик, автор на книги и много публикации), която съумя да възвърне тяхното национално значение и роля, следвайки висок професионален критерий и прецизен кураторски подход. Ето някои важни аспекти на нейния подход: актуална, проблемна и значима кураторска концепция, обединяваща самостоятелни изложби на девет представителни имена в съвременното българско изящно изкуство (над десет години не се повтаря нито един автор); разширяване на диапазона от представените видове изкуства, като включи фотография, керамика, художествено стъкло, рисунка и т.н.; презентиране на млади и/или дебютни имена, на автори, работещи зад граница; провеждане на цялостна комуникационна и рекламна стратегия, която съдържа в себе си брандиран луксозен двуезичен каталог, изработен в най-високите професионални стандарти с авторски текст и цялостно представяне на всеки автор, информационна брошура, голям плакат и транспаранти, интервюта с художниците, водени от млади изкуствоведи; цялостно представяне в социалните мрежи на всяко издание, за което е създадена отделна страница; сайт на изложбите; работа с медийни партньори и т.н.

Често и неслучайно избраните и представени в Национални есенни изложби автори и произведения получават впоследствие високи национални награди (като последен пример от участниците през тази година може да се посочи националната награда за скулптура „Иван Лазаров“ на Снежана Симеонова). Със своите изложби – уверено и инвентивно вплетени в диалогичен концепт с рамковата идея на професор Лардева, немалко автори защитават успешно научни звания. Редица галерии в Пловдив и в страната откриват за себе си художници, участващи в този форум, и започват да работят с тях. В този смисъл изложбите имат продължаващо въздействие в художествения живот на страната.

В резултат на този високопрофесионален подход националният престиж на изложбите беше достигнат и следен с интерес, както от професионалната общност в цялата страна, така и от широката общественост. За това, разбира се, е красноречива статистиката, която сочи, че Изложбите трайно се посещават от над 4000 зрители и се следят ежегодно от широк кръг публика. Не на последно място трябва да отбележим и друг важен аспект от смисъла на един такъв национален форум: възможността студенти по изкуства, ученици в специализираните училища, както и широка публика да се радва на ежегодните кураторски турове, провеждани от проф. Лардева.

В този смисъл изразяваме недоумението си от факта, че се предприема промяна на организацията на Национални есенни изложби, които се правят блестящо от един от най-авторитетните специалисти по българско изкуство, посветил много години на тях. Решително не сме съгласни с формулировката „С оглед спецификата на материята и с цел да се създаде разнообразен профил на това значимо събитие и да бъдат привлечени специалисти в сферата на визуалните изкуства от цялата страна“. Опасяваме се, че печалният опит (от периода 2000-2010) Национални есенни изложби да бъдат организирани с кураторски конкурс ще доведе отново до риска да се изличи постигнатото до момента и да се стигне до представяне на не особено качествени проекти, до хаотичен и спекулативен прочит на българско изкуство, провеждане на съмнителен вкус, а с това и до пренебрегването на спецификата, мястото и ролята на този толкова важен за България художествен форум. Необходимо е също да се има предвид това, че работата, извършвана от проф. Лардева за събитието на Изложбите, е целогодишна, а не проектно-кампанийна и Изложбите се подготвят специално – и като обща концепция, и като отделни самостоятелни изложби, за които авторите създават (също така специално) своите произведения. Това са работи, които са конкретно съобразени с пространствата за експониране, като за тази цел е необходимо познаване в детайли на съответното пространство, а също и на традициите на разполагане на изкуство в нея. В последните повече от десет години Националните есенни изложби живеят и в процесуалността, която се оформя между отделните издания. Казано по друг начин, Съюзът на българските художници категорично застава зад продължителността на разказа на този форум, който проф. Галина Лардева води.

В този смисъл апелираме към преосмисляне на инициативата за обсъждане на начина на организиране на Национални есенни изложби в Пловдив и се надяваме да вземете предвид нашите аргументи.