Из Пловдив: Таен маршрут за бохеми и откриватели

Източник: Lost in Plovdiv

Да кажем, че Стела е загубена и влюбена в Пловдив, е съвсем недостатъчно. Тя просто разцъфва в нашия град и с истинска страст на откривател търси всяко кътче и всяка скрита история.

Когато пристига под тепетата преди известно време, постоянно приема гости и с удоволствие ги развежда из любимите си улички и заведения, затова и в един момент съвсем искрено и от сърце подготвя свой личен маршрут за всички, които искат да усетят Пловдив извън най-популярните туристически локации.

Оставяме разказа в първо лице, за да усетите и вие емоцията на една дама, която знаем, че вижда само най-красивото под тепетата!

Посрещам ви с „най-хубавото кафе в града“. Така не само твърди табелата пред малката портичка на Дюкянъ на ул, Абаджийска 6, но и немалко пловдивчани и гости на града ще ви уверят в това. Мястото има над 260 + ревюта в гугъл и след като се разговорите със собственика и опитате напитката му за деня, ще разберете този ентусиазъм. Предупреждавам, че вероятно ще се наложи да си пиете кафенцето, седнали на стълбите пред входа. Така е по- сладко. Погледнете нагоре.

Запомнете тази уличка. На номер 8А се намира любимият ми винен бар – Trilogie Maison du bon-vivant. Предлагат селекция вина от Стария свят, основно Испания и Италия, които… вероятно не сте чували. Няма проблем, защото и тук можете да имате пълно доверие на препоръката на собствениците на мястото, които ще ви обслужат. Салата бурата и плато сирена биха се чувствали добре в компанията на бутилка, събрала богатата история на Риоха, изпита в сърцето на най-стария град в Европа.

Нека се насочим към Джамията. Докато сте на ул. Абаджийска, би трябвало да я виждате в ляво.

За Джамията нямам какво толкова да кажа, освен, че НЕ препоръчвам кафетерията там, но пък се носят слухове, че бургери Роза отсреща, били много хубави.

Вече сте на площадчето, което разделя главната на „Малката главна“ и „Голямата главна“. 

Но не му е сега времето за главни улици.

Стигнахме до любимия ми вилает в Пловдив и започваме с улица “Хр. Г. Данов”.

Интересен факт за Данов е, че е въвел нова, революционна система за възпитание в училищата, а именно – премахнал е боя. Да, боят с пръчки е бил нещо не само нормално, но и препоръчително в школото. И нещо, още по-важно, което феминистката ми същност не може да пропусне въпреки риска да стана досадна с подробности: Данов обръща голямо внимание на образованието на момичетата като пълноправни членове на обществото. Говорим за около 1850-60та година.

Човекът отдава живота си на просветата и е първият книгоиздател и книгоразпространител  в България. Останал е сирак на 9 години, тънал е в мизерия, бил е гонен, неразбран, клет и велик.. и е променил света за всички нас.

В самото начало на улицата, вляво, ще видите ресторант Монро. Отклонете се зад ъгъла. Намерихте ли куче? Да, куче. Ако го откриете, кажете ми, каква е историята на едно вечно куче в нищото.

Нека продължим по пътя му… Буквално и преносно.  

Ето я:

Къщата с нимфите.

На улица “Хр. Г. Данов” 17 отидете на отсрещния тротоар и се възхитете на една от най- красивите фасади в Пловдив. За съжаление, не във вида, в който ми се иска да я видя, но не по-малко исторически и архитектурно велика.

Седемте женски фигури, наречени некоректно нимфи, са всъщност карите ( от Кария – велик град държава, участвал в подпалването на Атина и загубил битката). Жените на Кария , увековечени в изкуството и легендите, били наказани да изнемогват под теглото на позора, подпирайки тежестта с двете си ръце.

На тази фасада виждаме единственото по рода си изобразяване/ барелеф на карите, които държат с едната ръка букет с цветя. В моето въображение архитектът на фасадата ги амнистира, отнема от тежкото им бреме и чрез това опрощение приветства повдигналите поглед минувачи. Букет за тези, които имат очи за красивото.

Тази къща е пълна със символика и история,  мога да стоя поне час пред нея, за да разкажа каквото знам, а то е само прашинка от всичко, на което стените ѝ са били мълчаливи свидетели. Между другото, в мазето има истински кладенец. А пък част от партера влиза в сградата до нея.

Архитект на къщата е италианката Емилия Фавретто, по мъж Събева. Тя е една от много малкото ( да не кажа, че не знам за друга от това столетие) жена архитект. Нейно дело е и фасадата на Пловдивския театър. Арх. Събева се установява в Пловдив около 1900 г и прави толкова много за културата и живота не само на този град, но и на цялата страна.

В този дом Атанас Събев, нейният съпруг, основава и помещава първата търговска частна гимназия.

Събева е имала сериозно отношение към оперното изкуство. Нейната мечта  да основе опера в града, за съжаление, остава несбъдната и до ден днешен. Пловдив е единственият град в България, който има оперна трупа, но няма собствена сграда. Нейните представления се изнасят в Дома на културата „Борис Христов“.

Колкото и да не ми се иска да си тръгвам от тази история, с нетърпение ви каня да пристъпим към следващия дувар.  На номер 21 все още пази достойнство „Италианската къща“. Собственост на Едуардо Вакаро, син на най-богатия тютюнопроизводител за времето си, Карло Вакаро. Историята на фамилията Вакаро също е много интересна. Едуардо е често определян като „фамозният Вакаро“. Той прави първото модерно кино – „Модерен театър“ в София , пуска първия електрически трамвай в България и електростанция ( в Панчарево мисля), основава първия картел и държи продажбите на повече от две трети от цигарите, произведени в страната ни по онова време. Говори се, че по време на войната Карло откупува големи количества жито и го раздава на гладуващите българи в Северна България,

А Едуардо е син на един успешен българо-италиански брак. Това знам за него????

И надеждите, които дава новият звънец на портата дава фалшиви надежди, защото… в тази къща не живее никой.

Време е да продължим с нашата разходка.  Следващата пряка е ул. „ Св. Кирил и Методий“. Тръгваме по нея винаги с готовността да се изгубим.

Признавам си, че още не съм разучила фамилните истории и градските легенди, които се търкалят по тепето, но пък не виждам лошо да си ги измислим заедно.

Изправям ви пред избора дали да тръгнете по ул. Антим 1ви или да ме последвате до една малка уличка с голямо име. Ул. Лейди Странгфорд е дълга точно 342 крачки. Предизвиквам ви да ги преброите! Дали са достатъчни да поберат огромното ѝ сърце, не знам.

Коя е тази лейди само ще загатна, но и ще пусна лека интрига с информацията, че Вазов е бил искрено развълнуван от нея на младини и я е дарил със стих. По- важното е, че Лейди Странгфорд е една от първите жени пътешественици, омъжена при интересни обстоятелства за български дипломат и променила историята на България с милосърдието си. 

На номер 21 няма как да подминете огромното здание на Евангелската съборна църква. Много интересна архитектурна находка, изпълнена в неоготически стил, . построена е от родопски майстори по проект на архитект Георги Фингов.

Сега, може да е малко объркващо, но бихте ли направили десен завой по улица Божидар Здравков . Завийте на ляво по една по- стръмна улица. В крайна сметка едно е важно: да стигнете Часовниковата кула на върха на Сахат тепе до залеза.

Защо тогава?

Ще видите Пловдив окъпан в злато. Заслужава си.

Все пак, обърнете внимание и на Часовниковата кула. Тя е сред най-старите в Европа и е там още от Римско време. Реставрирана е след пожар. Тепето, на което се намира е Данов хълм, но за всички е по-познато като Сахат тепе, от сахат – часовник

Погледнете, време е да ходим на вечеря.

Оттук сте близо до Капана.

Ресторанти няма да препоръчвам, защото съм сигурна, че ще си намерите своето, но знаете ли, в Капана има и други местенца освен Паваж, накъдето вероятно сте се запътили. Аз например, скоро открих ресторант Фестивал. Точно до любимата ми „Зелена библиотека“ ( така се казва кафетерията), където ще ви заведа следващия път.

Източник: Lost in Plovdiv