Наследниците в двореца на „Христо Г.Данов” 21: Целият имот е наш, жертви на измама сме

Майя Караджова и семейството й твърдят, че след съдебно решение в тяхна полза са платили на общината над 400 000 лв. в средата на 90-те за възстановяване на собствеността си, но последвал рекет и съдебна схема

Ще се борят да възстановят собствеността си, да реставрират сградата и да я направят образователен център, за каквото през 1939г. я е купил прадядо й Архимандрит Стефан Христов Абаджиев

„Дворецът, както добре сте го представили, на ул. „Христо Г.Данов” 21, е целият наш, а не само 1/10 от него. Тъй като имотът е заплатен съобразно съдебното решение, суми не са връщани и сме жертва на имотна измама, поради неплатен рекет”. Това разказаха пред Под тепето Майя Т. Караджова и дъщеря й Александра, преки наследници на Архимандрит Стефан Христов Абаджиев, купил сградата през 1939г., за да я превърне в Колеж “Петър Берон”. Те са категорични, че ще се борят за наследствената си собственост, за да е реставрират и отново да я превърнат в образователен център, за каквото предназначение е инвестирал миналия век Архимандрит Стефан Абаджиев.

Семейството се свърза с медията ни, след като в края на миналия месец публикувахме фоторазходка от посещението си в паметника на културата и ви информирахме, че администрацията на район Централен започва първи стъпки по опит за ремонт и реставрация на сградата, както и за последващото й обживяване. Още преди няколко години ви съобщихме как е разпределена собствеността в имота- според регистрите една десета е на наследниците, в случая фамилия Караджови, а 9/10 са общински. Семейството обаче подчертава, че е още в края на 90-те е станало жертва на имотна схема.

Да отключиш затворен от десетилетия дворец в сърцето на Пловдив (ФОТОРАЗХОДКА)

Майя Т. Караджова разказва, че имотът, намиращ се на сегашната ул. „Христо Г. Данов“ Nº 21, е закупен от нейният прадядо Архимандрит Стефан Христов Абаджиев  на 01.05.1939 год. от еврейско народно кооперативно дружество „Атиква“. Тогавашният адрес е ул. „Княз Фердинанд“ Nº 27. Там Архимандрит Стефан Абаджиев основава Първи български колеж „Петър Берон“. В преподавателският му екип влизат и Мария и Тончо Коджабашеви. Търговското училище извършва значителна социална дейност, като приема деца от семейства с ниски доходи, които не заплащат такси. Арх. Стефан Абаджиев, почива 1941 год. и управлението преминава в ръцете на  баба й Мария Коджабашева, която е дъщеря на Архимандрита.

Работят по идеен проект за фасадата на двореца на „Христо Г. Данов“

„ Търговското училище действа до 1947 год., когато е закрито с държавно постановление. Сградата продължава да е наша собственост, но започва да се използва за пансион под наем. През това време дядо ми е тормозен и подложен на милиционерски произвол, тъй като не членува в БКП, а е изявен член на БЗНС и негов кум е д-р Г. М. Димитров. Част от двора е взет от бившите партизани и активни борци, настанени в новата кооперация над нас на ул. Антим I“ без да сме обезщетени за това. Сградата и част от имотите биват отчуждени през 1984 год. Една от сградите в имота заедно с прилежащия й терен е отчуждена преди това по закона за едрата градска собственост. Същата ни е възстановена и в момента е моя- изрична собственост”, разказва Майя Т. Караджова.

След демократичните промени семейството й направило постъпки имотът да им бъде върнат и получили възможност да си възстановим собствеността. На основание на съдебно решение в тяхна полза от 22.05.1995 год., изплатили присъдената сума от 403 846.00 хил. лв на Община Пловдив на 30.06.1995г., и влезли във владение.

„ За съжаление радостта ни беше кратка. При подаване на искане за деактуване на имота, документите бяха задържани и скрити, получихме искане за допълнително плащане на рекет в размер на един милион лева със съответните заплахи. Задържахме отговора, за да решим какво да правим. След няколко месеца и фалшификации – например че ние не живеем в имота, беше обжалвано съдебното решение пред Върховния съд, за което не бяхме уведомени. Всички съдебни решения и актове се разглеждаха без наше участие. Бяхме изолирани от новия съдебен процес. Във времето от тогава до сега юристите в общината разглеждаха казуса и отказваха да се занимават, съгласявайки се с нашите права. Считаме, че имотът е наш, тъй като същият е заплатен съобразно съдебното решение, суми не са връщани и сме жертва на имотна измама, поради неплатен рекет”, казва Караджова.

Добавя, че през цялото това време семейството й било жертва на психически тормоз и вандализъм.

„В началните години на възстановяване на нашата собственост започнахме ремонти и реставрация, но всичко се рушеше чрез умишлено навлизане в сградата, разрушаване на възстановените от нас подови конструкции и покрив, чупене на новите пейки, шадравана, оградите и т.н. До сега тормозът продължава, засипвани сме с “предложения” от различни хора „ да направим нещо заедно“ или „ да се разделим“ с имота си. Правата на честни хора продължават да бъдат потъпкани и беззаконието продължава да властва. Искаме да си върнем, това което си е наше, закупено с честен труд. И да можем спокойно да го притежаваме и ползваме, възвръщайки едновремешния му блясък”, категорична в намеренията си е Майя Т. Караджова. Подкрепя я е на 100 процента и дъщеря й Александра.

Допълва, че е готова да се бори за историята и достойнството на семейството си и й няма да се примирят с най-близките й, докато не си възстановят пълната собственост върху парцела, за който твърдят, че са платили на общината близо половин милион лева през 1995г.

Под тепето се ангажира да потърси документални следи от делото от преди близо 30 години.