Света Теодота Филипополска- Забравената първа мъченица на Пловдив и трудните начала на християнството в града

Житието на светицата, почитана на 6 септември, е съхранено само в два древни сирийски ръкописа

Николай Шаранков

През 1715 г. 28-годишният ориенталист Йосиф Симон Асемани (известен у нас като откривател на един от най-важните старобългарски ръкописи, Асеманиевото евангелие) се отправя на опасно пътешествие в Египет в търсене на старинни текстове. В манастира Св. Мария в Скитската пустиня той попада на сирийски сборник от 10 век с жития на светци, между които е и мъченицата Теодота от Филипопол. Текстът е издаден още през 1748 г., но потъва в забвение. В края на 19 век историята на филипополската светица е открита в още по-древен ръкопис, от 778 г., но по необясними причини публикацията на ръкописа не включва текста за св. Теодота. Той само е споменат в предговора на изданието, при това градът на мъченицата съвсем произволно е обявен за Филипи в Македония, въпреки че в оригинала ясно се чете „Филиполис“ и „Филип-град“ (превод на гръцкото Филипо-полис) – имена, които в сирийските текстове се употребяват само за тракийския Филипопол и никога за Филипи.

6 септември 131 г. – големият празник на Аполон

През първите десетилетия на II в. сл. Хр., по времето на императорите Траян и Хадриан, Филипопол процъфтявал. В края на I в. градът бил обявен за метрополия (град-майка) на римската провинция Тракия и тук се събирали да заседават представителите на всички тракийски градове. Били изградени внушителни сгради като театъра и стадиона, местните управници и богаташи се надпреварвали да благоустрояват и разкрасяват града, и от всички краища на империята се стичали многобройни преселници, носещи своите обичаи и култове. Според църковното предание християнството достигнало до Филипопол още през втората половина на I в. чрез един от 70-те апостоли, св. Ерм (Хермас), който станал първи епископ на града.

През 131-132 г. самият император Хадриан бил на обиколка из балканските провинции на Римската империя, като посетил и Филипопол, както научаваме от надписа на един конник от личната императорска гвардия, открит тук. В града бил въведен култът към красавеца Антиной (любимецът на императора, който загинал предишната година и веднага бил обожествен), и в негова чест дори се провели спортни състезания на стадиона. В тази приповдигната обстановка управителят на провинция Тракия на име Агрипа – може би за да се изтъкне пред императора – решил да организира пищно честване на празника на главния градски бог Аполон Кендрисос, който се провеждал на 6 септември – едно любопитно съвпадение с днешния празник на Пловдив. Била издадена заповед всички жители на Филипопол да вземат участие в шествието и жертвоприношенията. Но християнката Теодота, която преди да се покае и обърне към Бога се препитавала като блудница, отказала да присъства на езическия празник и си останала у дома. Бдителни съседи веднага я издали на властите и тя била арестувана и отведена пред управителя Агрипа. Накарали я да принесе жертва на Аполон, но Теодота отговорила: „Стига ми това, че всички ме наричат блудница; не искам в деня на Страшния съд да бъда съдена и защото съм се отрекла от Бога.“

Процесът срещу Теодота завършил със смъртна присъда

За да я вразуми, Агрипа я хвърлил в градския затвор за 21 дни, след което отново я извикал на съд. На въпроса защо е пренебрегнала празника на великия Аполон Теодота изтъкнала религиозните си възгледи и остроумно обяснила на разгневения Агрипа, че името на неговия бог Аполон означава „Унищожител“. Теодота била подложена на мъчения – удари с камшик, раздиране с железен гребен и изтръгване на зъбите с клещи, но устояла на всичко: „Не ме е страх нито от теб, нито от мъченията ти, и ако има още по-жестоки мъчения, нареди да пристъпят към тях. До мен е моят Бог, който ще ми даде сили да ги изтърпя. Знай, че колкото по-ужасни наказания ми наложиш, толкова по-голяма награда ще ми даде Онзи, който се отплаща за добрите дела“. След като не успял да пречупи вярата ѝ, Агрипа осъдил Теодота на смърт и мъченицата била отведена извън града и екзекутирана, „а душата ѝ – завършва текстът на житието – отишла на небето“. Според житието на св. Теодота смелата ѝ постъпка утвърдила вярата на още 750 души, което ни показва приблизителната численост на християнската общност във Филипопол през 30-те години на втори век. За почитане на паметта на Теодота бил избран денят на големия градски празник на Аполон, 6 септември, за да бъде отнет от езичниците и натоварен с ново, християнско значение.

Утвърждаването на християнството в древния град

През следващите два века в Римската империя се редували периоди на гонения и относително спокойствие за християните. Данните за Филипопол са оскъдни, но един поетичен надпис от първата половина на III век е запазил историята на християнина Тациан. След като години наред бил преследван заради вярата си и се скитал немил-недраг из Египет и Мала Азия, Тациан намерил убежище в главния град на Тракия Филипопол и се радвал на спокоен живот под грижите на местния епископ Зосим. Но живеейки в несигурно време и помнейки предишните си премеждия, той за всеки случай предпочел да използва в надписа си шифър за името на Иисус. Тациан и епископ Зосим си послужили с числовите значения на буквите в „Иисус“ (на гръцки IHΣΟΥΣ, 10+8+200+70+400+200), и понеже сборът им дава 888, поставили в горната част на надписа вместо името на Иисус това число, изписано с гръцки букви (WΠΗ), а отдолу добавили буквите NZN, съкращение за прозвището „Назарянина“.

Подобна е и историята на семейството на мъченика Север. Баща му Петроний, роден във Филипопол, се преселил в град Сиде (на средиземноморското крайбрежие в днешна Турция), където създал семейство и станал християнин. След като император Диоклециан предприел жестоки гонения срещу християните, Петроний избягал от Сиде и се надявал да намери убежище във Филипопол. Но и тук започнали преследвания – на 14 май 304 г. управителят Апелиан обезглавил 38-те филипополски мъченици, от които 29 били родом от Филипопол, а 9 – от Византион (по-късния Константинопол). Петроний със съпругата си напуснал града, но синът му Север предпочел да остане и бил арестуван и убит заедно с центуриона Мемнон, когото въвел в християнската вяра.

Последното голямо гонение срещу християните в Тракия било по времето на приемника на Диоклециан император Галерий (305-311 г.). То било провеждано с голямо усърдие от управителя на областта Терес, потомък на старата тракийска аристокрация, а според един надпис върху фасадата на Античния театър и инициатор на мащабна реконструкция на сградата на театъра. Според преданието Терес бил поразен от гръм заради злодеянията си, а високата му надгробна могила дълги години била сочена от местните християни като символ на Божието възмездие.