Проектът „Хвойна“ – възможно ли е да се спаси сградата на едно училище?
На 18 и 19 август Хвойна те кани на фестивал, за да научиш повече за старото училище и да подкрепиш кауза, която си струва
Не трябва да се допуска разрухата на тези сгради, защото са наистина с много висока архитектурна стойност
Уникални примери на модернизма в България могат да бъдат унищожени или напълно осакатени от недомислени ремонти
Славена Шекерлетова
Кристияна Брънзалова учи Архитектурен дизайн в Политехническия университет в Милано. За дипломната си работа решава да избере Хвойна – мястото на нейните деди. Там силно я привлича сградата на училището, което всъщност се състои от три постройки, една от които е част от групов паметник на културата. Кристияна нарича връщането си в България кауза, защото то е свързано със спасяването на важни за мястото сгради и за оживяването на мястото. За нея е недопустимо отношението у нас към паметниците на културата и към архитектурните образци. За да разпространи идеята си, тя създава страница във фейсбук и организира фестивал в Хвойна на 18 и 19 август, който събира различни участници. Кристияна е наясно с това, че със средства, събрани от събитието няма да може да се възстановят сградите, но се надява да бъде обърнато нужното внимание към каузата ѝ и към проблемите с архитектурното наследство у нас.
Кристияна, защо избра твоята дипломна работа за Политехническия университет в Милано да бъде свързана с училището в Хвойна "Св. Св. Кирил и Методий"?
То е малко дълга история… Дипломната ми работа е към курса ми по "Интериорен дизайн и Презервация". Всички студенти трябваше да работим по две изоставени колонии в Италия, построени от Мусолини за Хитлеристката младеж, които се намират високо в планината близо до градчетата Монтемаджио и Ренесо. Бяхме разделени по групи и задачата ни беше да предложим нова функция на една от двете колонии. Първият семестър работех редом с колегите си, дори отидох, както беше по програма на оглед и замерване в двете сгради, но през цялото време идеята, че има една сграда в България, която има по- голям потенциал от тези две грамадни постройки на архитект Камило Нарди Греко не ме напускаше. Сградата, която не ми излизаше от ума, беше точно училището в село Хвойна.
За разлика от колониите в Италия, то не е изолирано и се намира в населено място, като в същото време е в прекрасната Родопа планина. Хем достъпът до него е лесен, хем си в планината. От туристическа гледна точка пък, мястото му е заобиколено от много забележителности като Асенова крепост, Белинташ, Чудните мостове и т.н., и в същото време през селото минава и частта на "Трансбалканския културен път" от Родопския ареал. Всичко това значи, че каквато и нова функция да се избере на сградата в бъдеще, шансът тя да бъде успешна е много висок.
Но може би не съм много коректна, говорейки за училището в единствено число, защото от дедите ни до нас са стигнали 3 училищни постройки- килийното училище, второто училище, което след това е използвано и за детска градина и новото училище. Няма да разкарвам много за историята на сградите, само ще кажа, че килийното училище заедно с църквата „Свети пророк Илия“ са групов паметник на културата от национално значение, а второто училище е на над 100 години. Пестя си историята, защото ако това пробуди у някой интерес, може да дойде на 19-ти август, събота от 10 часа в двора на училището, където ще разкажа по-подробно за историята на всяка една сграда.
От архитектурна точка сградите наистина са наситени със стойност и са на една прекрасна локация – високо в селото, озарена е от слънчевите лъчи през целия ден. Строени са с камък, което прави пребиваването вътре много приятно. Локация и сгради като слънце! Прекрасни празни платна, върху които някой да упражни фантазията си и да им вдъхне нов живот чрез нова функция!
Как те посрещнаха хората в селото и как приеха идеята ти?
Ами как – по родопски! Всеки човек от селото, начело с кмета – Атанас Губеров, помага с каквото може! С едни чистим сутрин от 9 часа училището, други ми показват снимки и ми разказват истории, а кметът се старае да откликне на всяка молба. Но най- силно усещам, че хората ме приемат, защото от една седмица съм плътно в Хвойна и съм сама, а няма ден, в който да не съм у някого на вечеря! Например, онзи ден бях на гости у семейство Семерджиеви и те ми показаха две снимки на прадядо ми Иван Брънзалов в и пред сградата на старото училище, заобиколен от учениците си. А днес, докато чистихме училището с доброволците, намерих и негова трудова книжка. Направо настръхнах! На земята, под купища книги и тетрадки разхвърляни от хулиганите, които системно рушат и съсипват интериора. Сърцето ми плаче, всеки път като вляза. Даже и имената на стената с дата са си оставили. Безумие!
Цялото интервю четете в КАПАНА.БГ
