„В историята на Европа има множество значими личности с ключов принос за осъзнаването на отделните народи като единни нации. Онова, което ги превръща в надрегионални герои, е изповядването на общочовешки ценности. Ботевата представа за свободата е такава ценност. Не е само политическо освобождение. Идеалът му е свободата на личността. На всеки един“, каза в словото си за 175 години от рождението на Христо Ботев пред паметника му в Цар-Симеоновата градина директорът на регионалното БНТ-Пловдив Десислава Шишманова.
„Нека пазим свободата и хората, чиято творческа природа е единственият ни достоен път към вечността“, заключи Десислава Шишманова.
Ето цялото й слово:
Няма лесен начин да се говори за Ботев. Освен клишетата – страшните капани на автоматизирания и изтъркан от употреба школски „прочит“ на личността му, съществува още една обективна трудност. Да преразкажем мита за Героя, защото всяко време има нужда от герои, които да го вдъхновяват и възвисяват. И да не стигнем отвъд мита, където се открива същинската видимост: онова, което вдъхва живот на всеки Ботев жест, останал във вечността, е неговата неистовата творческа природа. Тя ще се материализира в 20-те стихотворения, които задават модела на модерната поезия в българската литература и остават недостигнати в градусите и висотата на поетизма си. Същата неистова творческа природа кипи в блестящото му публицистично слово – фейлетони, статии, памфлети. Публицистика, изиграла ролята на кърваво писмо, което цивилизованият свят разчита и осмисля. Инстинктивен и импулсивен, надарен с изключителна харизма и способност да увлича с енергията си, Ботев е дете на романтическия 19 век. Векът на революциите и екстатизма на духовете, на театрализираното изживяване на бунта, най-сетне: векът, който ражда модерна Европа.
В историята на Европа има множество значими личности с ключов принос за осъзнаването на отделните народи като единни нации. Онова, което ги превръща в надрегионални герои, е изповядването на общочовешки ценности. Ботевата представа за свободата е такава ценност. Не е само политическо освобождение. Идеалът му е свободата на личността. На всеки един . Повече от разпадащата се турска империя той ненавижда примирения, спящ и неготов за свободата си българин. И го атакува със силно ценностно противопоставяне. Във всеки негов текст пулсира алтернативата на избора: хляб или свинец! Човек или скот! Гигант или пигмей? Свобода или смърт! Ботев съзнателно разпъва света на българите между тези избори, до един крайни. Впрочем в античността „свободен“ означава онзи, който има право на избор. И куража да следва избора си. Страстна натура, пределно отдадена на идеите си, целият му талант да бъде различен, да разбива клишетата на всекидневието е устремен към идеала. Словото и делото – при него дилема не съществува. В действията си на революционер той е онова, което е с думите в поезията си, в пламенното и безкомпромисно публицистично слово.
Ботев се опитва да направи от спящия, унизен, с притъпени сетива народ един друг народ. Създава и съзнателно изгражда целия си поетичен свят населен с образи на герои. На техния страшен, но славен път. Герои, юнаци – това са неговите образи, на готовите да се жертват за каузата. Хаджи Димитър, Левски-страшната сила на тези герои е онова, което Ботев завещава на българите. С интуицията на велик творец поезията му описва собствения му път.
Първият му голям биограф – Захари Стоянов, пише: „Онова, което обикновеният смъртен вижда през целия си живот и пипа като нещо мъртво и съвсем безцелно, за необикновените и поетическите натури съставлява живот, борба и неизчерпаем източник на храна. Нека веднъж завинаги да престанем да мерим хора като Христо Ботьов с аршина на обикновените смъртни. Да не се сравняваме ние с Ботьова, който е от необикновените хора, каквито България рядко ражда. Хора като Ботьова не са подсъдими на обикновените, за всекиго съдилища. Тях съди историята и потомството.“
През краткия и бурен живот творческата природа на Ботев почти непрестанно изпитва тежестта и несгодите на бита. Известен е случаят, когато в Букурещ се обръща към Христо Георгиев (един от братята Георгиеви, големите дарители на Софийския университет) – за няколко лири, с които да си купи дрехи. И Христо Георгиев му отказва, даже изказва безпокойството си, че „не знае какво ще излезе от него“. Съдбата или онзи, чийто пратеник тук , на земята е Ботев, обаче е знаела. Известни са паралелите на интерпретаторите на живота и творчеството му между Ботев и Спасителя. За някои датата на раждането му – 25 декември и името са началото на страшния път към неговата Голгота. Величието и на Ботев, както и на Левски, е в осъзнатата саможертва. Синовете, които жертват себе си, за да спасят народа си.
В разгара на Априлското въстание Ботев издава единствения брой на в „Нова България“.
Публицистът съобщава на света, че българската революция се случва. С убеждението, че само така саможертвата не би била напразна и би постигнала политически ефект. Едва след това започва организирането на четническата си акция. Дали Ботев и четниците са имали усещането за съдбовността на момента? Твърде вероятно. И с театрализирани жестове – като преобличането и празничното – в енергията си – завземане на кораба, са отбелязвали това очакване. Фактът, че когато акцията започва, въстанието е потушено, е известен. Ботев е наясно с това, но за него е важно цивилизованият свят да прочете в тази саможертва високата цена, която са готови да заплатят българите в името на националния си идеал.
На 13 май 1876 година се сбогува с Венета и семейството си и се отправя към Гюргево.От тук на 16 май се качва на „Радецки“ и ден по-късно, със своите 205 четници слиза на българска земя. Преди да поеме пътя, предава някои документи и личния си бележник на Димитър Горов, пътувал със същия кораб. Поръчва му да предаде документите и бележника на Тодор Пеев. По това време деловодител на Българското книжовно дружество в Браила. На последната страница остава недописаната реч на Ботев. И последните думи :
“ Доброто, което струвам на ближният си – струвам го на Бога. Приятели! Днес, час по 9 ще целунеме на нашето отечество свещената земя! Благодаря ви за доверието, което имахте към мен и за любовта, която показахте към своето нещастно отечество.Живи или мъртви, вие ще БЪДЕТЕ!“
Думите и делата на Ботев днес ми припомнят, съвсем неслучайно, стих от Александър Секулов, съвременен български поет, роден на днешната дата, в нашия град: „Поезията не губи битката за живота!“. Цитатът е от спектакъла „Дебелянов и Ангелите“, донесъл на създателите си награди и заслужено признание. Всеки ден творците в необикновената духовна обител – Пловдив печелят тази битка и ни припомнят скромната човешка възможност да бъдем последователи на Ботевия идеал: нека пазим свободата и хората, чиято творческа природа е единственият ни достоен път към вечността.
Няма в Пловдив по-посредствен и нахален човек от Деса. Какво е това самочувствие, че била от царски произход само защото фамилното име е Шишманова? Само неук и прост човек може да разправя,че е журналист, а да е с учителско образование, защото за да може някой да прави филми трябва да е завършил ВИТИЗ , а не ПУ. Пълно недоразумение,че е директор! Или е много послушна и удобна някому?