Премиерата на "Турболенции" по текстове на Камен Донев ще се представи утре на втория ден от "Сцена на кръстопът"
Стайко Мурджев: Изборът на този спектакъл не е нещо редово. Той е нещо извънредно
Кръстю Кръстев: Пловдив се оказа един от най-театралните градове
Паулина Гегова
"Сцена на кръстопът" започва днес, а с нея идват и премиерите на Пловдивския драматичен театър. Освен "Вълци", предстои и постановката "Турболенции" по текстове на Камен Донев, под режисурата на Стайко Мурджев, който не веднъж ни е впечатлявал със собствен стил. Със спектакъла той навлиза в непознати води, поема риск и показва нова страна от себе си.
Тези текстове са уникални, защото са сами за себе си, споделя режисьорът, като допълва, че се е работило в по-съвременен вариант и с голямо уважение към българското творчество.
Всички очакват с нетърпение премиерата. Екипът зад пиесата е силен и добре познат на пловдивската публика. Музиката е на Петър Дундаков, хореографията на Мариана Йотова, която също така участва в постановката. Асистент режисьор е Васил Дуев, а актьорският състав са познати лица, както и дебют за Боян Арсов. Партнират му Елена Атанасова, Елена Кабасакалова, Мариана Йотова, Мила Люцканова, Сотир Мелев, Стилиян Стоянов, Тодор Дърлянов, Тони Карабашев.
Мисля, че предстои едно много интересно и любопитно приключение за пловдивската публика. Нищо няма да е такова, каквото очаквате. Очакванията са големи. Не правим нищо без да сме сигурни, че ще стане добро. И всичко е благодарение на талантливите артисти и професионалния екип, който работи в театъра. Пловдив се оказа един от най-театралните градове в страната. Всяка вечер се играят постановки почти колкото в София, заяви директорът на "Н. Масалитинов" – Кръстю Кръстев.
Силен сезон със сигурност ще има, а "Турболенции" е само началото. Според драматурга Александър Секулов, именно публиката на един град е тази, която прави една културна институция. Има невидим зрителски дух и залозите се качват година след година. Той признава, че изборът на този текст ще се превърне в събитие не само за театъра, но и за режисьора и актьорите. За първи път Мурджев се сблъсква с текст, който не му е първична природа. Той надгражда себе си и преборва собствените си страхове.
Стайко Мурджев признава, че никога не е смятал, че ще се захване с нещо подобно. Споделя, че за първи път работи с толкова голяма концентрация и толкова много талант на едно място. Смята, че ДТП е идеалното място за осъществяването на спектакъла и не би се осмелил да го постави никъде другаде, защото никъде другаде няма да почувства толкова голяма подкрепа.
В постановката няма клиширани режисьорски похвати, артистите са оставени сами да изграждат световете си. За Боян Арсов най-важна е срещата в изкуството. Срещата с публиката и срещата със самия себе си, а Стайко е дал възможност на актьорите да изследват този феномен "играта".
