Хората си въобразяват, че човешкия мозък се намира в главата. Нищо подобно! Вятърът го пренася от Каспийско море
Паулина Гегова
Вечен е Гогол и вечен ще остане! Защото когато на земята се появи гении, оставил толкова силен отпечатък, дори да е било векове назад, този отпечатък ще се прехвърля отново и отново в настоящето и незнайното бъдеще. Просто така е устроен света – никога не забравя, колкото и да се развива. А за да се развива, му е нужна тази изначалност. Основата, на която да се подпре и да гради.
Затова и в наши дни все още се срещат хазартни хора, рискуващи да вземат едно парче от миналото и да го перифразират, да го оформят като глина, да го пречупят през съвременна призма, без да отхвърлят съставките му.
И трябва да отбележим, че такова изкуство не се създава задължително на големите сцени, пред стотици зрители. Понякога са достатъчни и една шепа хора, на малка сценка, лишена от помпозност. Понякога е достатъчен и един човек, в центъра на всичко това, който не държи на огромен успех, а само на това да разкрие част от себе си. Защото колкото и актьорът да се превъплъщава, в тези превъплъщения открива и елементи от собствения си характер, дори да е една прашинка.
"Прелюдия към изгубената душа" лежи едно към едно на Гоголовата "Записки на един луд", а всеки един от нас е луд сам по себе си. В лудостта няма нищо странно, нищо анормално. Както се казва: В свят, в който всички са луди, никой не е!
Радослав Йорданов е запознат с тази философия, затова не се страхува да покаже това психично отклонение по един изключително смешен и в същото време задълбочен начин.
