Любомир Минчев
Наскоро писах за олигофренията в журналистиката и материалът е още активен в този сайт, може да му хвърлите едно око. Така че за други олигофрени не ми се пише, макар че темата пак се повдига покрай наградите „Пловдив“. А статуетката за журналистика по традиция винаги е подхвърляна, подритвана и одумвана. Защото се смята, че в този раздел няма никаква справедливост, тя е навсякъде другаде , но не и когато се отличава журналист.
Напротив, има справедливост. В тази игра съм и знам, че понякога тя е доста мръсна. Веднъж спечелих наградата и два пъти губих. Когато загубих, не се разплаках, не скочих от десетия етаж и не гледах другите с омерзение – онези, които уж са ме прецакали. Бях сигурен, че победителят я заслужава повече от мен и комисията е забелязала това.
И какво да кажа сега на тези, които били недоволни. Нищо не искам да им казвам. Самият аз съм предлагал хора за тази награда, бил съм член на комисията и съм се борил. В комисията не се обсъжда какво искат работодателите от своите журналисти. И аз мога да говоря с часове за някои свои работодатели. Но никога няма да мина границата и да разказвам такива грозни истории. Мога обаче да разказвам с удоволствие за едни други работодатели, които дълго и твърде успешно се бориха за кожата на един вестник. Когато тя бе смъкната, наградата „Пловдив“ е най-малкият проблем.
Защото в тази игра, колкото и гадна е, има правила. Когато губех, или губеха хората, които предлагах, се сещах за тях. Първото правило е какъв авторитет има този, който предлагаш, пред онези, които го оценяват. Второто е какъв авторитет има предлагащият – човек, група, медия. В комисията може и да няма носители на „Пулицър“, но това са златни правила.
И какво сега – да хленчим, че журналистите са една пасмина, която не може да отсее сеното от плявата. Как да имаш вяра на подобни драскачи, които продават майка си и баща си, без да се замислят. Това е положението – преди да изгубим уважението, изгубили сме самоуважението.
И да не се занимавам повече с олигофрени, да си представим какво би направила една комисия от най-големите имена в журналистиката ни. Същото каквото направи и нашата – ще посочи онзи, който е спечелил уважението й.
Демек недоволните да пият по една водица и …до другия път.. 🙂
“ а за мен най-лесния път е да се направиш на тъп,
за да стигнеш до върхът“
Е казал поета.
Юруш на наградите, подивели бугаропитеци!
Те ще ви направят по-добри и по-съвестни журналисти!
Барем вземете и да пишете с по-малко правописни грешки от сина ми в 3-ти клас….
Буаххаа, капута от първите 3 коментари явно е някакво неуспяло и бедно човече, натискано от робовладелеца си-турчин за 400 левас на месец 🙂 !! Давай, бро, хейта по тея форуми те прави по-голям човек
Има една награда, едно жури, един цикъл и т.н. Кой спечелил – спечелил, живи и здрави, гледаме напред!
Хора , нали се сещате че става дума за жалката история в „Марица“ ?? Не наградите определят кой кой е, а уважението на хората, а Л. Минчев е един от достойните в бранша!
Когато АЗ взема статуетката е ЗАСЛУЖЕНО и тя е присъдена от ДОСТОЙНОТО жури.Тогава ТЯ има много голяма МОРАЛНА стойност,а сега Я дават на драскачи и лизачи, които и майка си продават.Какво да правиш бедни ми, мИНЧЕВ, когато вие се оплювате,как да чакаме обективна журналистика.Не съм чул журналист да каже хубаво за друг.Все сте лизачи,неграмотници и всичко хубаво на земята.Как да не повярваш,че наградата Пловдив се дава на най-големия лизач.
А? Каза ли нещо? Ами като нЕмаш нищо за казване, ОТИ ПИШКАШ,бре? „…И какво да кажа сега на тези, които били недоволни. Нищо не искам да им казвам…“
Бившите „журналисти“ неолигофрени се изхрачиха на дългогодишния си работодател от Марица. Марица направи същото към бившите си вече „топ кадри“. А бе вие нормални ли сте всичките? Не се виждате един друг колко сте зле ми се плюете и се излагате сред хората. Сеир, майна, сеир!