Малкият Павел си играл на легълцето с пожарна кола и плюшено мече преди да заспи завинаги
Никой не е виновен, сбърках, че оставих Павел сам, гъгне дядото
Иво Дернев
Ох, ох, стенеше като от умора, болка в душата или болка в кръста Стефан Узунов, докато се опитваше да отлепи обгорялата състезателна кола на внучето си, загинало от задушаване заключено с горяща печка Чудо. Дядото се опитваше да събере на едно място остатъците от детски живот, който до тази сутрин осветяваше меко казано сивото и бедно жилище на първия етаж в кооперация на улица Генерал Дандевил в Асеновград. Ффф, издаде 
звук той, поглеждайки разтопената пожарна кола на 4-годишния Павел, с която последно той си е играл на същото това легло, на което заспа завинаги тази сутрин. Чифт зимни ботушки, плюшено мече, малко самолетче и розов класьор за моливи са струпани около щайга, в която явно са седели играчките на хлапето. То е нямало своя библиотечка или отделен кът. Събирали са вещите му в единия ъгъл, точно до пламтящото Чудо, което отне и живота му.
Вина? Виновни няма! Сбърках само, че го оставих само, каза дядото Стефан Узунов, докато разчистваше въглените от пожара. Той подчерта, че заедно с майката на детето Гинка са в шок от случилото се. Излязох само за 15-20 минути. Заключих го, печката вече не гореше, твърди Стефан. Само че очевидно печката е лумтяла все още, за да предизвика стихията. Разказва още, че отишъл в магазина, в който работи, за да извади зеленчуците по рафтовете. Беше заспал, не исках да го будя. 
Днес не го заведох на детска градина, защото беше болно детето. Сутринта не беше добре и реших да го оставя на топло у дома. Та отидох до магазина. Връщам се и гледам пожарната. И после разбрах, гъгне Стефан. Станалото- станало, маха с ръка той. За да обвини пожарникарите, че се били забавили, и съседите, че не му се обадили по телефона като видели пушека. Щях да дойда веднага, сякаш се оправдава пред себе си дядото. Не го оставяме само често. Всеки ден е на детска градина- или Гинка го води, или аз. Такова нещо не беше ставало досега, тюхка се Узунов.
Майката Гинка така и не се появи на мястото на жестокия инцидент, отнел живота на извънбрачното й дете. Не знам къде е- или е до полицията, или е отскочила до работата, за да каже какво е станало. Двамата с нея го гледаме Павел. Каквото можем- правим, говори за момченцето в сегашно време дядото. Който сякаш е свикнал да живее със смъртта и да я числи към настоящето- на вратата на Узунови все още има жалейки от 40-те дни на майка му, починала преди повече от десет години.
Стефане, Стефане, какво направихте бе, човек! Детето си отиде, каза в обгорялото жилище на Узунов него приятел. Оффф, отговори само Стефан.
Как оскотяхме така. В какво превръща животът и бедността хората. В борбата за оцеляване вече не мислим за най-важното- как да оцелеят децата ни, потресен от случилото се бе съсед на Узунови. 
