Името на един от първите български художници с академично образование – завършилият Кралската академия в Торино Христо Берберов, свързваме и с Пловдив, където той се установява, след като се завръща от Италия. На неговият интересен живот и забележително творчество е посветен филмът “Христо Берберов – портрет на един художник”, който ще се излъчи на 16 април от 17:00 часа в LUCKY Дом на киното като част от фестивала Master of Art. През март в София се проведе голяма изложба с негови творби, бе представена и монография за живота и работата му, която ще можем да видим и в Пловдив. За филма, художника и неговото пребиваване в Пловдив ни разказва изкуствоведът Елисавета Станчева.
След края на изложбата “Отзвуци” в София, срещите с Христо Берберов продължават – неговият живот и творчество ще бъдат представени в Пловдив в рамките на кино-фестивала Master of Art, разкажете ни как филмът за художника попадна в селекцията на този форум?
На прима виста можех да кажа, че това стана някак на късмет, но всъщност често късметът за едни е резултат от добрите намерения на други (а и все пак от упорития труд на първите) – ето какво имам предвид: в началото на тази година, в един пре-студен януарски ден, пианистката Венета Нейнска, която освен това е и изключителен кулинар, беше организирала една от своите легендарни вечери, а сред поканените бяхме Ясен Харалампиев, режисьор и оператор на филма, и аз.
Това, което ние не знаехме беше, че Венета, която разполагаше с черновата на филма за Христо Берберов, беше планирала преди вечерята негова пред-пред-премиерна прожекция. Също така не ни беше съвсем известно, че един от зрителите и гост на Венета ще бъде артистичният директор на фестивала Master of Art – Найо Тицин. По това време ние тъкмо грубо бяхме сглобили материала и в действителност изобщо не бяхме готови, а също и съвсем не мислехме в посока фестивали… Та, филмът беше излъчен и когато се появиха финалните надписи, Найо плесна с ръце и каза – “Искам го за фестивала, ще можете ли да станете готови?” И… станахме готови (само ние си знаем как) – дори успяхме да се включим още в онлайн изданието на фестивала през февруари, където филмът се оказа второто най-гледано заглавие в програмата!
Как си обяснявате този успех?
С достъпността на формата от една страна, и с добрата работа на екипа, продуциран от Лаврен Петров от друга. В днешното бързо време – със светкавичната скорост на комуникация и едновременно блуждаещо внимание, при това толкова широкото привикване към кратките ангажименти – къси видеа, подкасти, изглежда филмовият формат се оказва особено удачен за разказването на истории за изкуство, ориентирано към широката публика. Той в никакъв случай не може да замести пълноценно общуването с оригиналните произведения на изкуството, но пък дава нещо друго – позволява им да пътуват неограничено!
Вие сте автор на концепцията и сценария на филма “Христо Берберов – портрет на един художник” – как подбрахте моментите, на които да акцентирате в рамките на половин час кино-време?
Христо Берберов има дълъг и изпълнен с разнообразни събития живот, творческия си потенциал той също реализира в не една посоки, освен това е и дългогодишен преподавател. Разбира се, всичко това върви в паралел и наистина трябваше сериозно да помисля, как събитията да бъдат разположени върху “лентата”. Особено важно беше да включим в максимална степен разказите на внучката на художника – Мария Филипова, които отчасти бяхме успели да запишем преди започването на работата по филма – нейният разказ води наратива и то по един така симпатичен начин!
Пътят на Берберов, за който говорите, всъщност минава през Пловдив, нали?
Да! Този последен член на осемчленно бедно семейство, роден в Елена през 1875 г., учи във Велико Търново и със стипендия завършва Академията в Торино. След завръщането си от Италия, той се установява в Пловдив, където преподава рисуване в държавната Мъжка гимназия “Александър I”. Следва да отбележа, че по същото време, освен Христо Станчев, преподаватели в тази гимназия са и другарите на Берберов от студентските му години – художниците Луиджи Болонгаро и Георги Митов. Съвсем скоро обаче Болонгаро се завръща в родната си Италия, а Митов заболява и умира от туберкулоза.
Най-вероятно Берберов се насочва към тази гимназия, защото по това време директор там в неговият брат – Димитър Берберов. През 1939 г., в изданието по повод 60-годишнината на гимназия “Александър I” намираме спомените на един от бившите учители там – Никола Стоянов, който твърди, че това, което е намерил и видял в Пловдивската мъжка гимназия преди толкова години, далече е надминало онова, което той е знаел за “този просветен институт във втората столица на България” и продължава разказа си, посвещавайки го на директора:
”Директорът на гимназията, г. Димитър Берберов, получил висшето си образование в Русия, ми направи най-добро впечатление на твърде любезен и високо просветен човек. Това мое първо добро впечатление в течение на учебната година се засили още повече, поради твърде коректните обноски на г. Берберов към всички учители, поради неговото умело администриране и поради грижите, които полагаше за добрия ред в гимназията и за повдигане на нейния престиж сред пловдивското гражданство.”.
В предварителния разговор ми казахте, че Христо Берберов вероятно познава и тогавашния директор на пловдивското търговското училище “Евлоги Георгиев”, където преподава краснописание?
Да, вероятно той се запознава с д-р Атанас Събев още в Италия – така, когато през 1901 година д-р Събев открива търговското училище в Пловдив, не е чудно, че Христо Берберов е поканен да се присъедини към учителския състав. Препоръчвам на читателите да се запознаят в текста на д-р Анжела Данева от монографията за Христо Берберов – там тя разказва и интересната история на съпругата на д-р Събев – италианката Емилия Фаврето, архитект на известната Къща с нимфите (на ул. „Христо Г. Данов“) в Пловдив.
Намираме ли сюжети от Пловдив в творчеството на художника?
Може да се каже, че един от първите сериозни успехи на Берберов като художник е с именно такъв сюжет – става въпрос за маслената картина „Имарет джамия в Пловдив“. През 1899 година, след като преходната година се е дипломирал и се е завърнал в България и вече живее в Пловдив, Христо Берберов участва в Четвъртата изложба на Дружеството за поддържане на изкуството в България, организирана в София.
Там той се представя със седем картини и именно произведението „Имарет джамия в Пловдив“ е откупено от Министерството на просвещението. Днес картината е част от колекцията на Националната галерия в София.
С Пловдив е свързан и един от най-късните графични отпечатъци от Христо Берберов, достигнал днес до нас – там той изобразява къщата на Артин Гидиков (бел. ред. на ул. „4-и януари“ в Стария град).
Къде в Пловдив всъщност можем да видим произведения на Христо Берберов?
Със сигурност в галерия “Джуркови”, която се намира на ул. Съборна № 19. Градската художествена галерия също разполага с негови творби – не знам, дали те ще се окажат част постоянната експозиция там след приключването на основния ремонт, но се надявам това да е така – концепцията за новостите изглежда се пази в тайна – ще научим само след няколко дни, когато галерията отново ще бъде отворена за посетители (бел. ред. очаква се това да стане на 15 април).
Също така следва да допълня, че всеки заинтересован от творчеството на Берберов може да получи достъп до висококачествени репродукции на негови произведения и в своята домашна библиотека – това е възможно, тъй като наскоро от печат излезе монография, посветена на художника, която ще бъде показана за първи път в Пловдив като част от събитието, свързано с прожекцията на филма в Lucky Дом на киното на 16 април от 17:00 часа.
