Никополис ад Иструм – на другия край на провинция Тракия

Римските Никополис ад Иструм и Филипопол имат общи черти, които могат да обогатят представата за собствения ни град
Никополис ад Иструм е един от най-интересните археологически обекти на територията на днешна България. За разлика от Филипопол, животът там е прекъснал след разпадането на Римската империя и Никополис е доста по-добре запазен за археолозите. Макар и да се намира на север от Стара планина, той всъщност е част от същата провинция, която и Филипопол – Тракия. Мястото е изключително интересно, сравнително лесно достъпно – само на 20-ина километра от Велико Търново – и особено ценно за всеки любопитен пловдивчанин, защото, всъщност, може да обогати представата за нашия си град.
Историите на Никополис ад Иструм и на Филипопол
За разлика от Филипопол, който е развит от римляните от вече съществуващо селище, по-ранната история на Никополис не е толкова ясна. Официалният „рожден ден“ на Никополис, вероятно, е през 102 година, създаден от император Траян по повод победата над даките – от там и името „Град на победата“, който се намира до Дунав (Истър/Иструм). През този период се създават много подобни градове по Дунавската граница. Никополис, обаче, е малко по-различен и по това си прилича с Филипопол.
За разлика от останалите градове на север от Стара планина, Никополис е част от провинция Тракия. Също както и във Филипопол, там надписите са предимно на гръцки език. Това обикновено означава, че местната култура е била силна, а не е изцяло привнесена от римляните. Добре документиран е култът, свързан с Тракийския конник. В същото време няма много сигурни данни за по-ранно от римското основаване селище.

Така или иначе, за разлика от Филипопол, Никополис е създаден „на чисто“, така да се каже на гола поляна. Има един от най-добрите примери на т.нар. хиподамово градоустройство с улици, пресичащи се под прави ъгли. Филипопол има подобно градоустройство само в по-ниската част от града, извън Трихълмието.
Разлики има и в края на живота на двете населени места. Филипопол така и не умира изцяло, макар и да се свива на Трихълмието в даден момент, а новото строителство след Освобождението изцяло да покрива стария римски град. Никополис от друга страна е унищожен около 600-ата година (вероятно това се случва по същото време и с ниската част на Филипопол), но той никога не се възражда отново. Макар и да са открити откъслечни средновековни сгради, над Никополис всъщност не съществува нищо и той е напълно достъпен за археолозите днес. И така предоставя една различна гледна точка към един римски град от провинция Тракия, незапазена за Филипопол – поради което е интересна и ще я разгледаме тук.
Градът Никополис и градът Филипопол
Никополис ад Иструм е основан през 102 година, но строителството на различните сгради продължава в следващите десетилетия. Представителният градски площад е издигнат чак в средата на века, около 130 година. Централният площад се намира приблизително в центъра на града – от двете страни е ограден с две големи улици, от които има входове със стълбища, през които се влиза в самата агора.
От трите страни на площада има магазини, а на север той граничи с голяма сграда, която от един момент нататък изпълнява ролята на гражданска базилика. От запад, зад магазините се намират две други сгради – одеон и булевтерион, там е и монументалният западен вход. На юг и изток площадът е ограден с покрита колонада, зад която са магазините.

Значително по-голям, площадът на Филипопол напомня на този в Никополис по някои елементи – украсените входове със стълбища, колонадите от юг и изток, зад които са магазините. Разликите са в западната и северната част. Въпреки това, функционално има прилики – макар и не на същото място, непосредствено до централния площад са одеонът и булевтерионът (в Пловдив е запазена сградата или на одеон – малък „музикален театър“, или, според други проучватели, булевтерион, тоест сграда на градски съвет).
Около Никополиския одеон са оформени и магазини, като на някои от тях вратите и стените им са добре запазени и дават по-добра представа как, може би, са изглеждали и пловдивските входове на магазини и други обществени сгради.

Ареата – непокритата част на централния площад – на Никополис също е запазена по-добре. Пловдивската, всъщност, не е цялостно проучена, тъй като през част от нея минава подлеза на улица „Гладстон“ – а багерите през 80-те са унищожавали културното наследство без археолозите да имат думата. Друга е под Пощата, също непроучена.
Под Никополиския площад е проучен и експониран главният отводнителен канал. Открити са постаменти и на различни статути на императори и видни граждани, сред които и на конна статуя. Сред интересните открития е и голям каменен надпис, който съдържа текст от писмо на Септимий Север. В него императорът благодари на гражданите и управата на Никополис за изпратена голяма сума пари.

На пловдивския площад в новоекспонираната северна част също е запазен надпис, свързан със Септимий Север, открит при последните разкопки от Мая Мартинова и Биляна Здравчева. Разчетен от Николай Шаранков, той също се свързва с плащане от Филипопол към императора, което се интерпретира като глоба. Причината – Филипопол е подкрепил друг претендент за император през 193 година. Всъщност тъкмо по това време е променена и границата на провинция Тракия и Никополис вече е част от съседната на север мизийска провинция.

Двата града през Средновековието
След разпадането на Римската империя и проблемите на Византия, Филипопол постепенно се свива на по-добре охраняваното Трихълмие. Ниската част е изоставена и се превръща по-скоро в кариера за строителни елементи. Още през VI век крепостната стена, която можем да видим и днес на „дупката“ до Понеделник пазара е изградена от различни отломки от по-стари сгради.

Подобно нещо се случва и с Никополис, но по друг начин. Населено място в непосредствена близост няма, но постепенно развилото се Търново на около 20 км на юг, и на много по-лесно охранявано място около завоите на Янтра, се „захранва“ с архитектурни елементи от стария римски град. Така и до днес в средновековните български църкви могат да се открият архитектурни елементи, вероятно произхождащи именно от Никополис ад Иструм – постаменти за колони или просто вградени в стените на средновековни сгради.
Така, макар и на другия край на провинция Тракия, Никополис ад Иструм може да ни разкаже много за нашия Филипопол – една по-различна представа за това как е изглеждал централният площад на един град в римската империя, различните улици и сгради около него и какво се случва след „смъртта“ на част от него.