Текст: Таня Йорданова
Снимки: Ванеса Попова
В последния ден на фестивала „Пловдив чете“ писателят Георги Господинов представи стихосбирките на Александър Габровски и Димитър Ганев. Писателят сподели своите размисли за работата си като техен редактор.
„Много е хубаво за поет да е редактор на друг поет. Защото, поетът е човек с его, има суета и е здравословно, когато откриеш хубав стих от друг поет.“ С тези думи Георги Господинов започна срещата, която се превърна в многогласие, освен стихотворенията на двамата автори, звучеше и неговият глас, като редактор на стихосбирките.
В издаването на първата книга има голяма тяга, която те държи. След което, това отминава и ако човек не направи усилията на втората крачка, на втората книга, ако следва клишета и говори какви стихотворения ще напише по-нататък, нещата стигат до тук, сподели Георги Господинов. След което изброи имената на поети и писатели, за които се гордее, че е бил техен редактор. Това са млади поети, но в някаква степен определят лицето на новата поезия: Надежда Радулова, Иван Ланджев, Димитър Кенаров. 
Георги Господинов очерта накратко развитието на българската литература от 1989 г. През 90-те години силният жанр беше поезията, после се появи желанието за романи и проза. Сега, отново има връщане към поезията, защото времето е тревожно и трудно обяснимо. Тази вълна идва от най-новите поети, като Александър Габровски и Димитър Ганев, обобщи Господинов.
Целия текст четете в КАПАНА
Поезията умря в началото на 20 век… Всичко друго по въпроса е илюзия.