Губим или печелим от това че България и Северна Македония са две отделни държави

Така стигаме до поредния исторически и политически куриоз на Балканите. Северна Македония започна преговори за приемане в Европейския Съюз, успешното приключване на които означава на практика икономическо, политическо, социално и всякакво друго обединяване на двете държави България и Северна Македония. И точно сега, когато започва толкова дълго чаканото обединяване на двете държави, ние българите поставяме препятствия пред македонците, понеже някак си не искаме обединение по този начин… под шапката на Европейския съюз. Ние искаме Македония да е наша… и това е.Северна Македония, ако и не толкова стара като държава, много отдавна вече е тръгнала по самостоятелен път на развитие и днес е една съвсем самостоятелна държава, със специфична политика, специфични икономически, етнически, социални проблеми и т.н.  Преди повече от сто години българският премиер Иван Евстратиев Гешов в книгата си за Балканските войни, озаглавена „Балканският съюз“ говори за това, че българското население в Македония е намаляло и намалява с бързи темпове. Писателят Симеон Радев, роден в Македония, във втората половина на 19 век отбелязва в биографичните си спомени, че населението на Македония в началото на 20 век вече започнало така да се каже да се македонизира. И това се отнася не само за етническите македонци-българи, но и за турските граждани на региона, за албанските, славянско-мюсюлманските и за всички други националности, които както и навсякъде другаде на Балканите, никак не са малко.

Днес при добронамерен разговор с „македонстващите“ граждани на Северна Македония, може да разберете много интересни неща, обосноваващи претенции за самостоятелност на Македония. Българинът е пропит обаче от една националистическа пропаганда, в стил Божидар Димитров, лека му пръст че го споменаваме, който заявяваше че дава сто хиляди лева на този, който намери историческо доказателство в подкрепа на македонизма. А такива доказателства, оказа се, никак не липсват. Дори македонците наред с останалите факти цитират едно от стихотворенията на Иван Вазов за Цариград, в което нашият народен поет казва: „Тук мяркат се пред твоя взор и се кръстосват безразбор: и мюслиманин добродушен, и грък фудулин и лукав, и българинът малодушен и македонец честен, прав, и работливият арменец, и образованият френец, и анадолец груб и прост, и мръсний лошав арнаутин и т.н.” Ами сега, какво да кажем срещу дядо Вазов, и как да противоречим на патриарха на българската литература?

Нашите възрожденци са били широко скроени хора, истински хуманисти и не са се вдивявали толкова върху един или друг термин, върху едно или друго название. Не е имало значение дали ще кажат българин или македонец, защото се е разбирало едно и също или едно и също със своите специфики, които са били ясни на всички. Когато например Георги Раковски когато говори за това, че Солун е македонски град, няма нищо друго предвид освен български.  Отново Раковски, в своите исторически съчинения пише, че свети апостол Павел, докато бил в Троада, видял видение, че някой си мъж македонянин го звал (викал) да иде в Македония да ги спаси. Тук Раковски отново няма друго предвид освен, че този човек македонянин е бил от древнобалканското, българско племе, понеже то, българското племе се е намирало още преди Христа в днешното си местообитание.

При тези думи си спомняме и защо българо-македонската комисия по историческите въпроси много трудно постига напредък и си задаваме въпроса, кое точно ни дава основание да твърдим, че нашата официална българска история е вярна, а македонската официална история е фалшива?

Според постигнатия и подписан договор за добросъседство между България и Северна Македония от 2017 година двете държави ще честват съвместно личности и общи събития от историята, което е единственото правилно и демократично решение по този въпрос. В договорът също е записано, че двете държави нямат и няма да предявяват териториални претенции една спрямо друга. България все пак и както отбелязват анализаторите, без нужното предварително предупреждение, блокира рамката за преговори на Северна Македония за членство в ЕС. Уловието е Северна Македония да заяви, че новото и име не представлява териториални претенции към географския регион Северна Македония, а езикът, на който говорят македонците да бъде наречен „официален език на Република Северна Македония” или пък да бъдат признати българските му корени. Мотивите са, че Скопие не спазва договорът за приятелство и добросъседство от 2017 година. От своя страна македонците и македонският премиер Зоран Заев също заявиха, че България нарушава договорът за добросъседство от 2017 година и по-точно член 2, според който българската страна ще споделя своя опит с цел да съдейства на Република Македония да изпълни необходимите критерии за членство в ЕС. Истината е, че както северномакедонците прекаляват в някои свои политически и исторически претенции, така и България не може да се отърси от романтичното, както отбелязахме и покровителствено отношение към Северна Македония. В крайна сметка точно това е ролята на дипломацията – да намира решения на всякакви, по-лесни и по-сложни казуси и да стигне до взаимноприемливи формулировки и решения.

Ако ние българите днес се подиграваме на македонските претенции, на т.нар. македонски автохтонизъм и казваме, че центърът на Скопие се е превърнал в исторически Дисниленд, то не по-малко основание имат македонците да се подиграват с написаното в нашите учебници по история, за тюркско-татарския произход на българите и по още ред други исторически теми, тотално отдалечени от историческата истина, които официално се изучават в нашите училища.

В този смисъл е по-добре държавите да бъдат две – ако едната загуби част или цалата историческа истина, може другата да я запази или обратното. Или най-малкото, ако двете държави имат различен исторически поглед,  в един спор ще се роди историческата истина за нашата обща и то доста по-древна отколкото предполагаме история. В рамките на шегата може да коментираме и новината, че Северна Македония се готви да легализира марихуаната. Виждаме още една добра причина държавите да са две – Северна Македония и България.

Авторът е роден в Пловдив. Завършил е специалност Археология в СУ през 2000 г. Има 2 издадени книги и различни научни и научно-популярни статии. Бил е водещ на предаване за история по ПОТВ.