Големите павета на Пловдив и странната им история

Съвременната история и планове за улица „Карловска“ възродиха интереса на пловдивчани към пътните настилки. Архитекти, историци, хора на изкуството и просто такива, обичащи Пловдив нерядко са обсъждали факта, че културното наследство не са само сградите, а цялостната градска среда. Така както поредицата чинари по бул. „Руски“ или бул. „Иван Вазов“ са ценни и – освен здравословни – красят и обогатяват с пластове история града, така и пътните или пешеходни настилки носят своя дух.

Големите павета – кои са те и защо са интересни

Така освен известните на всички малки квадратни или „мозаечни“ павета, които се редят по специфичен дъгообразен начин, в Пловдив няколко улици са покрити с по-различни и по-скъпи големи правоъгълни павета.

Улица „Карловска“ е една от тях и засега ще запази своята ценност. Последните уверения на местната власт са, че големите павета ще останат на тази важна и ценна за културната история на Пловдив улица. А тя, макар и една от малкото, не е единствената с такива големи павета. Друга такава, която отново общината бе готова да унищожи, но протести я спасиха, е „Отец Паисий“ – една от най-скъпарските улици на стария Пловдив.

Улица Карловска павирана с най-хубавите камъни преди 94 години

Камъните и тайните на улица Карловска

Ценното на тези улици са, че са рядкост. Като други културни ценности те са малко и, ако не ги пазим – изчезват. Големите павета се поставят по пловдивските улици от края на 20-те години на миналия век и най-вече през 1930-те. Те се подреждат по специфичен V-образен начин, за разлика от мозаечните павета, каквито повечето днешни пловдивски улици имат. Специфично при улиците с големи павета са и последните камъни – които са големи петоъгълни камъни, от които „тръгват“ диагоналните V-образни линии, които се събират на осовата линия.

Както вече сме разказвали в предишни материали, предимно най-важните улици в града са постилани с тези по-скъпи и по-импозантни настилки. Невинаги обаче това са най-важните улици, а много често и тяхната история е интересна и особено странна. Тук ще ви разкажем за някои от тях, без да претендираме, че това са всички улици с подобни големи паважни камъни:

Улицата към гара Филипово

Северно от река Марица има още една улица, освен Карловска, която е била застлана с големите камъни. Това е отсечката, която е водила приблизително от днешното кръстовище на „Васил Левски“ и „Дунав“ до гара Филипово. Улицата е носила името на княз Кирил. Тогава тъкмо на това кръстовище е минавала улица „Карловска“ покрай парк Рибница и едноименната баня – важно обществено място за целия квартал. И така отсечката до гарата също получава и по-импозантна настилка от големи камъни.

Бъдещи градоустройствени промени обаче скриват изцяло тази улица. Днес малък спомен от нея съществува току пред самата гара. Пространството в момента е нещо средно между площад, стоянка за таксита и просто място за бурени и отпадъци. Между останалите части, които са асфалтирани, покрити с малките мозаечни павета или се вижда и старата улица, която стърчи като археологически остатък от едно минало време. След няколко десетки метра от гарата тя се губи под павилиони и будки, а по-късно и под по-нови асфалтирани участъци на други улици. Съществуват ли някъде в пластовете история на Пловдив големите павета от улица „Княз Кирил“ едва ли някой вече помни.

Изгубеното старо „Асеновградско шосе“

Любопитна е историята и на старото Асеновградско шосе, носещо и името „Константин Величков“ още преди 9 септември. Преди сто години пред днешния Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, тогава – Френски колеж – е минавала тази централна пътна артерия, непрекъсната от други булеварди чак до Асеновград.

Днес можем само да си представим тази улица. Разширяваният на няколко пъти булевард – носещ завиден брой имена: първо „Граф Игнатиев“, после „Георги Димитров“, след това „Възраждане“, а днес „Цар Борис III Обединител“ – разсича „Асеновградско“. Малко по на юг тази централна артерия е прекъсната и от булевард „Христо Ботев“. В най-ново време, заедно с надлез „Родопи“ се направи и „Новия път“ – булевард „Найчо Цанов“. И така големият и важен стар Асеновградски път вече е малка квартална уличка.

В една част, все пак, тя пази големите си павета – между днешните „Христо Ботев“ и бул. „Цар Борис III Обединител“, където прави странна чупка и свършва с глух паркинг.

Интересно е, че тази отсечка през годините е разширявана. Много стари къщи там са си заминали при създаването на новите булеварди и големите соц-блокове през 50-те и началото на 60-те. Самата улица е разширена и днес има интересния вид половината от пътната настилка в ширина да бъде с големи павета, а другата половина – с малки мозаечни павета. И също изглежда като археологическа кръпка, която събира няколко епохи. Макар и по-нови.

Тютюневото богатство „Екзарх Йосиф“

Повечето от павираните с големи павета улици са важни, централни пътни артерии. Не така стои въпросът със следващите две. Макар и туптящо сърце на пловдивската икономика, Тютюневият град не се е намирал на път, достоен за големите павета. Важният път – улица „Иван Вазов“ (или по-рано улица „Станционна“, т.е. към Станцията/Гарата) – е била с малки павета, макар и да отива до гарата. Дори не всички пресечки в самия квартал са били павирани, но които са – са били с мозаечните камъни.

Улица „Екзарх Йосиф“ е изключение. Каква е точно причината там да се подредят големите правоъгълни павета не е известна. Дали местните бизнесмени от богаташките складове са били по-близки до общината? Едва ли – почти всички тютюнопроизводители са били достатъчно богати да си пожелаят и позволят най-скъпата настилка. Каквато и да е била причината, днес улица „Екзарх Йосиф“ – която по ирония на съдбата днес е най-живата уличка в Тютюневия град между спортния комплекс Total sport и доскорошния офис на фондация „Пловдив 2019“ СКЛАД – е от малкото, пазещи своите големи павета.

От Капана за Стария град – улица „Константин Стоилов“

Една централна, но все пак малка улица, която свързва Капана и Джумая Джамия със Стария град също се сдобива със скъпата пътна настилка. Причината – вероятно като продължение на важната и скъпарска „Отец Паисий“, която и до днес е с големи павета. Опазването им от гражданите да не бъдат унищожени от общински намерения бе трудно, но успешно и Отец Паисий днес пази тази своя ценност.

Продължението – по „Криволак“ и след това по „Константин Стоилов“ – също. Улицата днес е пресечена от „Цар Борис III Обединител“ – при прокарването на тунела и унищожаването на десетки възрожденски къщи през 50-те години на миналия век от тогавашната власт, действала с размах. И днес има улица „Константин Стоилов“ както към Капана, така и към Стария град, макар и да не можем да преминем пеша от едната до другата страна.

В частта на стария град тя е калдъръмена, но от запад е павирана с големи камъни. Малки съседни на нея улички също получават тази чест – кои тогава, кои в по-ново време, като паветата на някои места днес са наредени успоредно, а не V-образно, както е реда с тези камъни. Такава пресечка има и на „Отец Паисий“ – малката „Рилски метох“, също с по-късно застилане с подредени успоредно павета. Но все пак те все още са там и пазят спомена и стъпките на пловдивчани от сто години.

Изгубени, застлани и други кръпки

На много места все още се появяват малки кръпки от тези павета. Така една малка отсечка от буквално няколко квадратни метра стои необичайно на края на улица „Найден Геров“ – до днешната пицария „Верди“ до радиото и телевизията. Останалата част от улицата е с малките мозаечни павета, но там – до тупика – е с големи павета. Дали те са продължавали до старото кръстовище с Гладстон, преди да се направи съвременният пробив под пощата? Едва ли някой помни.

Други улици също са пазели или дори, вероятно, още пазят своите големи павета. Така от едно място нататък по спомената вече „Екзарх Йосиф“ паветата видимо са там, но просто отгоре са асфалтирани.

Най-важната пловдивска улица – Главната – също някога е била с големи павета. В частта от Джумаята към Пощата обаче те са премахнати още през 70-те и 80-те, когато се полага сменената наскоро настилка от врачански камък. Тогава паветата са премахнати, а врачанския камък и другите настилки са положени върху бетонова основа.

Големи павета обаче е имало и по Малката главна – от Джумаята, покрай Халите до моста. Само до преди няколко години тази отсечка вече беше асфалтирана, преди да се положат сегашните бетонови павета. Каква е съдбата на тези гранитни големи камъни, също не е известно.

Интересен е и случаят с улици, които в по-ново време получават – а може би и възстановяват – своите големи павета. Така спомената „Отец Паисий“ до преди последния ремонт всъщност бе с големи павета само до улица „Станислав Доспевски“. В останалата част тя бе с мозаечни малки павенца, но много възможно това да е по-късна преправка от 30-те. Тъкмо при последния ремонт големи павета получава и улица „Патриарх Евтимий“ (улицата към спирката на Понеделник пазара), която преди това е била с малки мозаечни павета. Тогава се преправя и споменатата вече „Рилски метох“.

Тези малки спомени от стари улици са ценна част от Пловдив и културното наследство на града. Освен, че са изключително скъпи като финансово измерение, тези големи павета имат своята далеч по-важна културна ценност. Те трябва да се пазят във вида си и с малки и деликатни намеси да остават част от градската тъкан. Разбира се, те трябва да са удобни за съвременния град – без да има дупки, опасности от хвърчащи камъни и прочее, но те са също толкова ценни, колкото много други материални и нематериални богатства на хилядолетния Пловдив.