Архивите разказват: Наводненията в Града под тепетата

Актуално Забравеният град

Над 770 къщи са разрушени и над 330 сериозно увредени, 10 500 пловдивчани остават без покрив при последното голямо наводнение от 26 юни 1957 г.

Тази статията няма нищо общо с наводненията в Пловдив от последните дни. Те просто са повод да погледнем в исторически план. Днес в рубриката „Архивите разказват“ ви представяме наводненията в Пловдив, според „Енциклопедия на Пловдив“ *, съставена от Божидар Тотев**.

Сведения за наводненията на града има още от средата на XVI век, когато Марица унищожава всичко по пътя си от Пазарджик до Одрин.

През 1704 г. летописец пише, че водата приижда и разсипва Пловдив, като остават къщите само на Трихълмието. В края на август 1858 г. водите стигат почти до Джумаята, а около дом „Левски“ водата е до шията. Паднали са 1721 къщи, а тези които са се измъкнали, са качвали семействата си по тепетата. Наводнение има и през 1895, 1897 (водата залива кв. „Кършияка“), 1906, 1911 (бедствието е катастрофално), 1923 (водата достига метър където днес е х. „Санкт Петербург“), 1940 (до гара Филипово се стигало само с лодка), 1943 (вълните от водата са в кварталите „Кършияка“, „Мараша“ и чак до „Капана“).

Последното голямо наводнение е на 26 юни 1957 г. Единственият документ за това наводнение е докладът на кмета Никола Балканджиев, който изрежда всички поразии от бедствието. Река „Марица“ приижда като водна стена, разкъсва една от дигите при Захарната фабрика, запречва с дървета стария мост и прелива от двете страни. Истински потоп настъпва край фабрика „Пулпудева“. Мътните и буйни води на р. „Марица“ прехвърлят бреговете и заливат кв. „Кършияка“ чак до гара Филипово. Височината на водният стълб достига 4 метра. Малко по късно и кв. „Мараша“ е като езеро. В кв. „Столипиново“ паянтовите сгради рухват една след друга. Пловдив е като Венеция.

По улиците кръстосват лодки и плавателни съдове на военните, за да спасяват пострадали. Потопът се задържа около 18 часа. Стихията залива над 4000 декара от града и 3500 къщи. Над 770 къщи са разрушени и над 330 сериозно увредени, 10 500 пловдивчани остават без покрив. На места по улиците е отнесен паважа. Повечето квартали остават без вода и електричество. Спират влаковете за София. Заради прекъснатия водопровод и потопената помпена станция Пловдив почти остава без вода. Затворени са пътищата към Карлово, Хасково и Смолян. Дървеният мост до Мострения панаир е отнесен изцяло. Падналите електрически стълбове оставят без ток цели квартали. На много места е разрушена канализацията. Щетите наистина са стряскащи. И всичко това трябва да се възстанови светкавично.

Спасителните екипи тръгват още през нощта на 28 юни, само часове след потопа. Първи излизат лодките на гребците от ДОСО. Благодарение на тях и войниците, десетки пловдивчани са спасени буквално минути преди рухването на къщите им. При настъпването на водата милиционерите хукват да будят обитателите на застрашените квартали. Войници и граждани приготвят училища и тютюневи складове за спални помещения.

До обяд на 29 юни е осигурен покрив за 7000 души. И всичко това се решава във време на тотален дефицит и жестока жилищна криза. Единственото слабо място на цялата тази организация е разгласата сред населението. Едва на третия ден от наводнението, и то след височайше разрешение „отгоре“, пресата започва да пише за бедствието. След него стените по бреговете на реката са вдигнати по-високо, но и Марица, чийто води са отклонени към много язовири вече не е така пълноводна.

*Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са  сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други,  събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.

 

** Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година  в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“.

Още за книгата му може да видите ТУК.

Споделете ни във:

4 коментара за “Архивите разказват: Наводненията в Града под тепетата

  1. Потопа започва на 26.06.На 29.06 има осигурен подслон за 7000/СЕДЕМ ХИЛЯДИ/.Мамин Тотьо е на почивка.

  2. Отчаян от управлението на тоя боклук Тотев гражданин. каза:

    Наводнения по-големи и отсегашните е имало и преди. Интересно,защо са се получавали при 4 метра воден стълб на придошлата Марица??? Асега не е мръднала и сантиметър! Представям си какво щеше да бъде ако се беше вдигнала с 4 метра!!! Тогава Кичук Париж нямаше да има а покрай Марица незнам….А тогава наводненията са се получавали от придошлата река а не от местни проливни дъждове. Много ми е интересно оня олигофрен Тотев-селския кмет,какво мисли по въпроса!!!

  3. Тези наводнения са преди стените на марица и преди язовирите по притоците на марица. Язовирите служат като резервоар и поемат водата за да няма такива наводнения. Единствено преди 10-тина години за малко да изтърват положението но се размина с малки щети.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.