Ешреф Реджеб от ГЕРБ получава заплата в размер на 4400 лв., кметът на Пловдив получава 3350 лв.
Община Никола Козлево в Шуменска област, която е изцяло селска и с около 6000 души население, се управлява от кмета Ешреф Реджеб от ГЕРБ, пише Дневник. Местният общински съвет му е гласувал заплата в размер на 4400 лв.
Това информира „Капитал“, като изданието е получило отговори за заплатите на кметовете в над 40 общини, включително всички общини в Стара Загора, Варна, Бургас, Русе и Пловдив, както и няколко извън тях като Пазарджик и Плевен.
Реджеб е с влязла в сила присъда за конфликт на интереси и ощетяване на държавата с близо 90 000 лв.
Средната заплата на депутат е 4800 лв., а кметът на Пловдив получава 3350 лв. Също така Реджеб е с по-голяма заплата от кметовете на Бургас (3330 лв.), Варна (3500 лв.) и Стара Загора (3280 лв.).
Заплатата му, която последно е увеличена през август с 12%, не противоречи на законодателството, защото в него има само едно ограничение – да не надвишава тази на министър, което е спазено.
Проверката на „Капитал“ е показала, че средните заплати на кметовете варират изключително много – между 2000 и 5000 лв. (като средната е около 3-3.5 хил.лв.) Това се дължи на липсата на ясен регламент как и с какви мотиви се регулира заплащането на кметове.
Изданието констатира тенденция, която не важи само за Никола Козлево – кметовете на по-малки населени места взимат повече от тези на големите градове.
Въпреки че голяма част от информацията за възнагражденията, които получават кметовете на общини, кметства и райони, както и кметските наместници и заместник-кметове следва да е публична и достъпна онлайн в решенията на съответните общински съвети, намирането ѝ е трудна задача, особено за по-малките населени места, където дигитализацията е доникъде.
Няколко извода
Според „Капитал“ най-очевиден е изводът, че заради това, че част от българските общини са почти недокоснати от дигиталната епоха, „Български пощи“ винаги ще имат сигурни клиенти в лицето на българските общини. Въпреки опитите за електронно управление, местните власти все още трудно се доверяват, че имейлът върши официална работа.
По-важно е, че отвъд техническите им способности някои общини са открити и прозрачни, докато други продължават да крият информация дори когато тя трябва да е публична.
Такъв пример е кметът на варненската община Аксаково, който отчита основно трудово възнаграждения от над 50 хил. лв. годишно, или над 4300 лв. месечно. В мотивите за отказ на изпратеното от „Капитал“ запитване за размера на заплатата му се посочва, че това било лична информация без обществена полза и нямало причина да бъде дадена.
Колко получават кметовете
Средната заплата на кметовете на общините Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора е 3300 лв. В същото време кметовете на средни общини (20-100 хил. души) като Асеновград, Карлово, Раковски и Айтос, получават средно 4300 хил. лв.
Що се отнася до средната заплата на кметовете в малки общини до 20 хил. души – тя е около 3000 лв., но и сред тях не липсват изненади. Например във варненската община Белослав с население от 10 000 души, кметът взима 4200 лв., а в старозагорската община Павел баня (14 хил. души) заплатата на кмета е 4000 лв. – и в двата случая са по-големи от тези на кметовете на областните градове.
Заплатите на много от кметовете не са съобразени с никакви показатели
Въпреки че от Националното сдружение на общините (НСОРБ) твърдят, че „в повечето случаи е намерен баланс на местно ниво както по отношение на разполагаемите средства, така и по отношение на средните работни заплати в администрацията или в общината като цяло“, събраната от „Капитал“ информация показва, че възнагражденията на голяма част от кметовете не са съобразени с никакви показатели, различни от допустимия лимит – заплата на министър.
Някои общини включват и допълнителни критерии като брой население, като примерите за това са малки и са предимно за кметове на кметство, а не и за кметове на общини.
Идеята заплатата да е свързана с финансовото представяне на общината се отхвърля от НСОРБ заради концентрирания модел в България, където огромна част от парите идват от държавния бюджет.
Липсата на критерии (каквито и да са те) за определяне на възнагражденията, както и липсата на изискване за мотиви на увеличението на това възнаграждение, водят до изкривявания като това със заплатата на кмета на Никола Козлево. В малките населени места, където няма местни медии, активни граждани и в които общинският съвет е от десетина души (обикновено от една партия – тази на кмета), е лесно да се прокарва увеличение на заплатата, без това да е обвързано с резултати.
Основният проблем са ниските заплати на кметовете на големите общини
Проблемът не са толкова по-големите заплати на кметовете на малките общини, а по-ниските такива на кметовете на големите общини. Защото в големите общини преминава много по-голям финансов ресурс, включително европейски средства, а това е предпоставка за корупция в по-големи мащаби. Заплатата обаче сама по себе си не е условие да няма корупция – това изисква както морал на самия кмет, така и увереност, че има разследващи органи, които да преследват нарушенията.
Емил Кабаиванов, който взима 5500 лв. като кмет на Карлово (това е и най-високата заплата от всички общини, от които „Капитал“ е получил отговор), е осъден за безстопанственост и нерегламентирани разплащания с евросредства на близки до него хора. В момента отговорността за милиони левове превръща общините в един от най-големите извори на корупция в България.
