Парламентът прие на първо четене изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се въвеждат разпоредбите на европейски регламенти, съобщава БТА. В подкрепа на промените гласуваха 103-ма народни представители от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“ и ДПС, а 58 от „Възраждане“, „БСП за България“ и „Има такъв народ“ бяха „против“.
От опозицията изразиха притеснения, че със заключителните разпоредби на законопроекта за изменение на ГПК се променят и други закони като например Закона за закрила на детето.
В началото на заседанието от „Възраждане“ и от „БСП за България“ поискаха министърът на правосъдието или представител на Министерството на правосъдието (МП) да присъстват при обсъждането на промените в пленарната зала. След дадена почивка, в пленарната зала дойде представител на МП, но скоро след това дискусията беше прекратена поради липса на желаещи за изказване.
С измененията се подобрява ефективността и бързината на съдебното производство и се оптимизират процедурите по събирането на доказателства при трансгранични производства. Предвижда се участието на представител на българския съд, на страните, техните представители, и на вещи лица при събирането на доказателствата от съда на другата държава, както и се създава правна възможност за директно събиране на доказателства в друга държава членка, се посочва в доклада по законопроекта на парламентарната комисия по правни въпроси.
Предвидени са разпоредби, които да ускорят предаването и връчването на съдебни и извънсъдебни документи между държавите членки по граждански и търговски дела.
Със законопроекта съобразно изискванията на Регламент (ЕС) 2019/1111 се установяват единни правила за компетентност при развод, законна раздяла, обявяване на брака за недействителен, както и при спорове относно родителската отговорност с международен елемент. В допълнение на правилата, уредени с Хагската конвенция, се въвеждат нови процедури при връщане на дете при международно отвличане.
Регламентират се процедури за издаването, поправянето и отменянето на документи, удостоверяващи решения по брачни въпроси, по въпроси за родителска отговорност, за връщане на дете и за допускане на временни и охранителни мерки, като се предвижда регистрите за гражданското състояние да се актуализират въз основа на влязло в сила решение, автентичен акт или споразумение от друга държава – членка на Европейския съюз. С проекта на закон се въвеждат правила за пряко изпълнение в България на съдебни решения, автентичен акт или споразумение от друга държава – членка на ЕС, без да е необходимо издаване на изпълнителен лист, като се уреждат процедури за спиране и отказ за изпълнение, когато е налице сериозен риск с дълготраен характер за детето.
С измененията в Закона за закрила на детето се прецизират разпоредбите относно вземането на временни мерки по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, урежда се процедурата за настаняване на дете в Република България по искане от съд или компетентен орган на друга държава членка, както и настаняване на дете в друга държава членка.
Маргарита Махаева („Възраждане“) коментира, че тихомълком в заключителни разпоредби на ГПК се правят изключително сериозни промени в Закона за закрила на детето, които е трябвало да бъдат подложени на широко обществено обсъждане и да се вземе предвид становището на компетентните лица.
„Давате право и на децата под 10-годишна възраст да се изказват в съдебни производства, посочи тя. Това случайно увертюра към детското правосъдие ли е или бъркам“, попита Махаева.
Тя отбеляза, че в друго изменение се посочва, че компетентните органи по регистрацията актуализират регистрите за гражданско състояния въз основа на влязло в сила решение, автентичен акт или споразумение в друга държава членка на ЕС.
„Имам въпрос към министър Славов дали това означава, че сключването на брак между еднополови двойки в друга държава членка ще може да се валидира в България само по силата на този закон“, добави Махаева.
Иван Ченчев („БСП за България“) обоснова защо е гласувал против законопроекта.
„Така завоалирано през други законопроекти, през преходни и заключителни разпоредби лека полека „си пълзи“ Истанбулската конвенция“, коментира той.
