Народното събрание не прие проекторешението на партия „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) българската държава да придобие двете ключови дружества на „Лукойл“ у нас. Предложението беше отхвърлено с 42 гласа „за“, 80 „против“ и 70 „въздържал се“.
Инициативата беше внесена на 28 януари от лидера на МЕЧ Радостин Василев и група депутати. Проектът предвиждаше Министерският съвет да изготви инвестиционен план и да започне преговори със собствениците на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и „Лукойл-България“ ЕООД с цел държавно придобиване.
Засягат ли България санкциите на САЩ срещу „Лукойл“?
Предложението беше подкрепено единствено от парламентарните групи на „Възраждане“ и МЕЧ, както и от един депутат от ГЕРБ–СДС. Против гласуваха от ГЕРБ–СДС и „Алианс за права и свободи“, както и отделни представители на „Продължаваме промяната–Демократична България“ (ПП–ДБ), „БСП–Обединена левица“ и „Величие“. Въздържаха се депутатите от ДПС–„Ново начало“, „Има такъв народ“, както и част от ПП–ДБ и БСП.
По време на дебата Йордан Тодоров от „Възраждане“ заяви, че правителството възнамерява да назначи особен управител на рафинерията – мярка, която според него е само временно решение. „Това беше шанс държавата да придобие стратегически актив, ако имахме истински държавници“, подчерта той.
Политико: Рафинерията на „Лукойл“ в Бургас спира ЕС от санкции срещу руската компания
Депутатът от МЕЧ Христо Расташки посочи, че страни като Унгария управляват успешно собствени рафинерии, и изрази мнение, че държавното участие би осигурило по-добри позиции пред международните партньори. Лидерът на МЕЧ Радостин Василев добави, че ако България беше започнала преговори за одържавяване, можеше да получи дерогация от САЩ, каквато според него няма да бъде предоставена при назначаване на особен управител.
От МЕЧ и „Възраждане“ упрекнаха останалите партии в бездействие и липса на интерес към стратегическия сектор.
Гласуването дойде дни след като парламентът въведе временна забрана за износ и вътреобщностни доставки на нефтопродукти към държави от ЕС – мярка, мотивирана с необходимостта да се гарантира енергийната сигурност на страната и стабилността на пазара на горива, след санкциите на САЩ срещу руската компания „Лукойл“.
