ЗдравеПУЛС

Всички финалисти за културна столица със забележки

Крайният срок за внасяне на окончателния формуляр е 21 юли, посочват победителя през септември

Журито съветва градовете да обърнат внимание на европейското измерение и привличане на гражданите в процеса

Image title
Всеки от градовете финалисти в надпреварата за Европейска столица на културата има трески за дялане. Това сочат заключението на журито под всяка от кандидатурите, което е задълбочено и сочи конкретните проблемни точки, върху които трябва да се работи. Голямата битка и здравото бачкане на екипите на Пловдив, София    , Варна и Велико Търново тепърва започва. А до подаването на окончателния формуляр остава твърде малко време- крайният срок е 21 юли тази година. Срещата за окончателен подбор ще се проведе в София през септември.

„Дотогава министерството ще информира градовете кандидати за точните дати.  Четирима делегати от журито ще посетят предварително избраните градове преди срещата за окончателен подбор, за да получат по- пълна информация с оглед процеса на окончателен избор. По време на посещенията членовете на журито за подбор ще бъдат придружавани от
наблюдатели от Европейската комисия и Министерството на културата. В съответствие с чл. 8 на Решението след края на срещата за окончателен подбор, журито ще отправи препоръка към Министерството на културата един град да бъде удостоен със званието „Европейска столица на културата” през 2019 година”, казва докладът на журито.

Ето какви са заключенията след всяка от кандидатурите на конкурентните на Пловдив градове:

За София

Журито за подбор даде висока оценка на задълбочения анализ на града, както и на културния живот в него и на бъдещите стратегически насоки за развитие. Те са много добре изразени в кандидатурата. Концепцията на кандидатурата и планираната културна програма бяха убедителни и добре представени. Добър е подходът за привличане на гражданите и на техните идеи за програмата. Идеята за създаване на София Тех Парк и Академия за изкуства , включваща всички регионални партньори, беше оценена от журито като пример за устойчив културен модел. Стремежът 30% от бюджета да е за европейски партньорства е сериозен аргумент, който създава добра основа за бъдещо разработване. Журито счита, че при свързването на анализа за града с предложената програма се наблюдава липса на необходимия динамизъм и иновация , не е видно по какъв начин програмата за ЕСК ще бъде различна от обичайния културен живот в София.

За Варна

Журито за подбор отбеляза съществуващия динамизъм на културния живот в града и желанието на екипа, подготвящ програмата, да надгражда върху съществуващите високи основи. Целите на ЕСК бяха добре обяснени и културната програма беше убедителна. Недвусмислени бяха доказателствата за участието на културните оператори и за устойчивото развитие на града, но не и за участието на гражданите. Европейското измерение, според журито, не беше разработено в необходимата
степен на този етап, но потенциалът на пристанищен град беше виден. Журито бе на мнение, че темата за Черноморския регион като елемент от Европейското измерение би могла да бъде развита в по-голяма степен. Журито изрази опасения
относно ребрандирането за туристически цели, което може да измести артистичното и гражданското участие в името на културата, а не само за стимулиране на туризма.

За Велико Търново
Журито даде висока оценка на яснотата и ентусиазма по време на представянето,
Спомогнали за преодоляването на някои от слабостите във формуляра за кандидатстване, който на места не беше достатъчно убедителен. Стратегическите въпроси, пред които е изправен градът, увеличаващият се брой туристи,пребиваващи за кратък период и фрагментираните общности в града бяха добре представени.
Общият подход да се решават тези проблеми чрез промяна в поведението, свързано с културните дейности, е новаторски. „Щастието” и „благосъстоянието“ са теми, които все повече присъстват в дневния ред на Европа и в световен план. Журито оцени участието на граждани от други европейски държави, които сега живеят във Велико Търново, като израз на европейското измерение. Предложените проекти във формуляра за кандидатстване са с интересен подход към европейското измерение (бивши столици, светът на златото, ромски духови оркестри, буквата А и т.н.). Журито
не беше убедено до колко различните общности в града са включени в разработването на кандидатуратаи до колко съседните общини са ангажирани с този проект. Журито изрази опасения относно капацитета за управление на толкова амбициозен проект и как ще се запази устойчивостта на проекта.

Заедно със заключенията си журито пусна и препоръки към финалистите в състезанието. Те съветват екипите на всеки един от четирите града да се концентрират в няколко точки. Първата е Европейското измерение. На този етап предложенията са насочени твърде много към контекста на града, региона и България. Журито би искало да види по- задълбочени и разширени програми, които да съответстват на критерия – европейско измерение. Фактът, че градът се намира в България и в Европа и има програма, която да привлече чуждестранните туристи, не е достатъчно силен аргумент, че критерия за европейското измерение е изпълнен, притеснени са от журито.
Вторият пункт е „Град и граждани”. Според оценяващите проектните предложения трябва да подчертават в по-голяма степен по какъв начин гражданите и културните оператори са били привлечени в изработването на програмата, (а не просто информирани за нея) и как програмата отразява (и ще продължава да отразява) техните виждания. Очаква се тази инициатива да обхваща най- широк кръг от граждани във всеки град. Кандидатурите трябва да обясняват по какъв начин програмата ще привлече интереса на чуждестранните граждани и в по-голяма степен от обичайното туристическо предлагане в града.
Третата точка е концентриране в художествените програми. Четирите града трябва да работят по тях, като посочат по- ясно партньорите, които вече са поели ясен ангажимент и потенциалните партньори. Ако планираните проекти ще се финансират от програми за финансиране (например „Творческа Европа”), това трябва да е ясно посочено. Градовете могат да включат използването на дигитално съдържание (не само социални медии и маркетинг) като интегрална част от тяхната програма.
Друга от препоръките е, че програмите за градско развитие, проекти за реставрация и консервация на културно наследство или за изграждане на нова и възстановяване на културна инфраструктура са полезни от гледна точка на осигуряване на подходяща среда и в контекста на предварителния подбор. На етапа на окончателния подбор акцентът ще бъде поставен върху онези инфраструктурни проекти, които имат пряка връзка с дейностите от програмата (например възстановяване и преустройство на стари сгради в културни центрове, които се превръщат в средищни центрове за артистични проекти на общността и са част от програмата).

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Един коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button
📨 Изпрати новина