67-годишният Стоян Георгиев: Пътувал съм къде ли не и освен на Балканите, другаде такова чудо не съм видял
Бездомни животни винаги е имало и само в най-смелите ни мечти те не бродят сами по улиците, а са осиновени или в приют. Това е проблем, който е останал като константна величина в града ни, а имайки предвид какви са новите данни на „Четири лапи“, общината май нехае особено за това какви са четириногите обитатели в града под тепетата.
Броят на бездомните кучета е нараснал и вече са почти 1000. Проблемът, който тепърва ще нараства в града ни е този с уличните котки, чиято популация нараства главоломно. Решението на проблема не е чак толкова сложно, стига някой да му обърне внимание. По-голямата част от животните трябва да бъдат кастрирани или прибрани в приюти, от които след това могат да бъдат осиновени.
Попитахме няколко жители на Пловдив, какво е мнението им по въпроса. Интересно, че нямаше крайни мнения по въпроса, макар че очаквахме такива. 32-годишната Поля, която бе излязла на разходка с детето си сподели пред нас: „Страх ме е когато се разхождам с детето си от бездомните кучета, макар че никога не са ме нападали. Смятам, че бездомните животни трябва да бъдат кастрирани наистина, за да се намали броят им.“ 67-годишният Стоян Георгиев беше малко по-нападателен по темата: „Каква ти Европейска столица на културата? Много са им мили на младежите уличните котки, ама знаете ли колко зарази могат да пренасят? Пътувал съм къде ли не и освен на Балканите, другаде такова чудо не съм видял.“
Докато разговаряхме със случайно срещнати хора на улицата, се натъкнахме на едно момиче, което членува в така наречените групи за осиновяване в социалните мрежи. Младата девойка на име Станимира сподели, че трудно се осиновяват животни, които са прекарали целия си живот на улицата, защото дивото в тях надделява и в последствие създават много проблеми на осиновителите си. Това обаче не я спира да се грижи за малки или ранени животни, които е открила. Станимира каза още, че все се намира някоя добра душа, без значение от кой край на България, която да подаде ръка. Даже в края на миналата година 3 котета са били осиновени в Германия, като осиновителите са поели пълните разходи по транспорта на четириногите мъници.
Ние, от Под Тепето, ще продължим да следим темата и да ви информираме по случая.
Приютите са като концлагери, а при кастрирането така осакатяват животните, че те умират бавно и мъчително. Кой плаща за това? Цивилизоваността на една нация се измерва с отношението към най-беззащитните – децата и животните.