Идея: „Ориента” да бъде консервиран в този си вид и да бъде превърнат в Музей на съвремието

Да експонираме лудостта на времето и да направим въздействащ паметник за бъдещите поколения, предлага Константин Бобоцов

Интересна идея се роди в дебата за бъдещето на полуразрушения тютюнев склад „Ориента”. Има предложение паметникът на културата бъде консервиран в този си вид и да бъде превърнат в Музей на съвремието. То идва от активния винаги гражданин Константин Бобоцов. Той смята, че лудостта на съвремието и грешката на местното самоуправление трябва да се експонира във въздействащ паметник за бъдещите поколения. Дори е измислил име за музея: „Тунел на времето”. Според Бобоцов, общината трябва да придобие имота, после да обяви конкурс за идеен проект и да го реализира до 2019г. Това би бил единствен в света подобен музей, смята авторът на идеята. Ето какво написа той по повода в групата „Да запазим Тютюневия град” в социалната мрежа:

От вчера, докато стоях пред този величествен паметник на нашата действителност, неповторим по рода си (уникален, много як), започна у мен да се прокрадва идеята за това, дали не би било по-яко (този път нарочно ще използвам това сравнение), да се консервира така, само в тази си му част, като въздействащ паметник за бъдещите поколения. Има само един "съвременен" архитект и концептуален художник, който вече не е между живите – Гордън Мата-Кларк (Gordon Matta-Clark, благодаря на Žana Geistarbeiter, че ме светна за него), който е оставил неща, надминаващи тази тук творба на времето. Другите крила на сградата могат да се реставрират, но това тук заедно със запазените стенописи би привлякло културни изследователи от цял свят и би резултирало в много добри финансови постъпления за града, защото любителите са хем от средите на научната сфера – студенти, хипстъри, хем и платежоспособни туристи – почитатели на голф, скуош или колекционери на съвременно изкуство. Не искам в никакъв случай да я разглеждам като зрелищна атракция, каквито дълго време се търсят тук, а по-скоро върху полето на социалното изследване, за което могат да се изнасят лекции по 100 долара на калпак или да бъде снимачна площадка за научно-фантастичен филм. Да, мислите ми ме приплъзват в плоскостта – да не се възстановява точно тази част, а да се консервира под стъклен покрив и да не бъде опасна, а човек да може да се разхожда по допълнителна пътека между срутената конструкция, сякаш и след 20 г. се разхожда в нашето време. Не искам никой да ангажирам с моето мнение…