Политиците дадоха думата на творците и им гледаха сеира. А доскоро беше обратното
Любомир Минчев
Ако сте чули какво казаха пловдивски творци на общинската сесия, сте останали с пръст в устата. Културният календар сякаш бе обсъждан от служители в счетоводна кантора, които педантично брояха стотинките – жълти и бели. Един от ораторите така и ги нарече – жълти .
Жълта дискусия, от която разбрахме горе-долу следното. С наближаването на 2019 година местните творци ще си извадят нож. Ако не стане на някоя от следващите сесии, може да е когато подписват протесна декларация срещу някого. Те напоследък с това се занимават – пишат декларации и говорят за бунт. Иначе много искат да се присламчат към ЗАЕДНО, но друг да няма наоколо.
Творецът Емил Миразчиев дръпна слово на тема ЗАЕДНО, но предложи да бъде линчуван колегата му Асен Асенов – сто тояги на голо и да не стъпва по-насам от 9-и километър. Но трябва да бъдем ЗАЕДНО, поясни Миразчиев. После написа „Оставка“ на една от вратите на ОбС. С червен спрей – нещо като кърваво писмо. Оставка на Стефан Стоянов, разбира се. На кого друг. Не знам какво си мислите за Стефан Стоянов, но той има огромната заслуга, че не допусна нафталинени културтрегери да определят културната политика на града, когато беше кандидат за Европейска столица на културата.
Впрочем, когато се говори по тази тема, няма да сбъркате, ако поръсите малко с нафталин. Острият му мирис удари в носа и някои пловдивски творци, когато прочетоха „Пловдив – между нафталина и вдъхновението от промяната“. Те няма да простят тези редове до 2019 година.
На сесията чухме още, че младите хора, които се разкарват с бира в ръка из Капана, е хубаво да бъдат вкарани в оперната зала или поне в галерията на пловдивските художници. И как тази „пасмина“ ще се озове там с тези нафталинени истории – не стана ясно.
Уличното изкуство беше ритано из пленарната зала, за да изпъкнат непреходните ценности, които предлагат някои местни домашни котки, свикнали на първо, второ и трето по три пъти на ден.
И така ЗАЕДНО вървим към Европейска столица на културата.
Дори политиците се изумиха от абсурдното говорене на творците. Общинският съветник Стефан Послийски се опита от трибуната да разбере за какво се говори в залата. Разбира се, че за пари. Само за пари. Никаква култура. Толкова ни е културата.
Политиците дадоха думата на творците и им гледаха сеира. А доскоро беше обратното. Вчера политиците бяха на висота. А творците си въобразиха, че могат да дават акъл за всичко и на всеки.
ЗАЕДНО няма да стигнем доникъде. Някъде по пътя трябва да се разделим.
Това разбрах от финалното слово на кмета Иван Тотев. Респектиращо, силно слово – нечувано в тази зала от години. Прочетете го и после ме псувайте, колкото искате.
С биричка в ръка и много „алтърнатив“ и „минимал“. Това е модерното изкуство, не се чудете. Всъщност си си една утайка и се чудиш с к’ви глупости да се занимаваш, за да не вършиш смислена работа…
Муле, що влизаш в тия „медиики’ да пишеш, като са треторазрядни бе, майна!? Че даже и четеш статии… това говори нещо за теб, нали се сещаш? Говори, че си леко прост… но мисля, че банално са те изкривили по рождение молците…
Чичка, виж си дизайна на снимката и „безпристрастните“ анализи, които ръсиш в треторазрядните провинциални, спонсорирани „медийки“ и тогава си помисли дали, и ти не си сред нафталиновите „творци“.Щото майна, дали нафталинов творец, молец или журналист,високопарният чиновник по душа не може да се скрие зад баналното си професионално изкривяване. Внимавай като кихаш в театъра, да не би иванка и боколинка да са около теб.
Уви,“само те имат компетенция за работа на мащаб“ както Пловдив се изсмя на некадърното им ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРИЦА – сякаш тя така става тая работа, изкуствено. Зевзеците плажуваха на покрива на Техническия Дом. Ама маСщаб видяхме когато кметът и председателят принудиха ОС да гласува незаконен ПОДАРЪК 100 БОНА на пампайските ортаци на Единайсе за „авторски права“ сякаш „наивниците“ не знаят, че правата се изчерпват със самия „конкурс“.
…“Вие да не споделяте общинското разбиране за култура в контекста на изкуство. В дефиницията има много субективизъм. Обаче, Едно прави…“ СУБЕКТИВИЗЪМ В ИЗКУСТВОТО? СИРЬОЗНО? НИЩО ДРУГО НЯМА В ИЗКУСТВОТО, ТО ЗАТ’ВА Е ИЗКУСТВО А НЕ ИЗКУСТВЕНОСТ НИТО ЗАНАЯТ В КОЙТО ВСЕКИ КАЛФА УМЕЕ СЪЩОТО. Снимката на Джоконда вече ВСЕКИ я може, ама колегата Л. беше пръв. „Разбиране за култура в контекста…’ пръц-пръц
Олекна ми, че: „само те имат компетенция за работа на мащаб“ – опасявах се, че Чичовото Сто. и Маминото Индж. Иб.То.,ИМПЕРИАЛист са некомпетентни в изкуственостите и не знаят дали на чашата дръжката не се слага отвътре. Гледам Монката Лизова на оня луузър Леонардов – ами никакъв МАСЩАБ, какиното, две педи на три педи. Пък в Лувъро, как не!
В енциклопедията пише, че изкуство е използването на умения и въображение в създаването на естетични обекти и среди, които могат да бъдат споделени с други. Нормално е Вие да не споделяте общинското разбиране за култура в контекста на изкуство. В дефиницията има много субективизъм. Обаче, Едно прави културен мениджмънт. Правят го добре. Като се критикува Едно, алтернативи не се посочват – защото само те имат компетенция за работа на мащаб.
Г-не бре, пресмятанията то може и да са вярни, кой знай, ама когато става дума за КУЛТУРА лъсват фактовете, че Общината не умее да направи разлика между КУЛТУРА и ХАЛТУРА. Те и воловете в обора май произвеждат НЕЩО (сещай се), ама не всяко ИЗКУСТВЕНО НЕЩО изобилно произведено от ЕДНО представлява … НЕЩО. Въздух?