За Вежди и „културната“ му реформа

Под ножа

Един си пуши скъпите пури, други живеят с два лева на ден

Паулина Гегова

Какво е културата за един народ? Някои ще кажат всичко, други – нищо! Напълно съм наясно, че изкуството не е най-важната част от ежедневието на човека. Изкуството не слага храна на масата, не те облича и не плаща сметките. То не е от първа необходимост. Но все пак, и но-то е с главни букви, то дава нещо, което малко аспекти могат. То обогатява душата, стопля я като най-мекия юрган. То възбужда фантазията и разширява интелекта. Изкуство има още от праисторическо време, под формата на пещерни рисунки, и то винаги ще се съхрани в собствените си разновидности. Но в България то затъва. Затова, драги ми смехурко, нека поговорим за култура.

Всички театрали се борим против халтурата и все пак сме принудени да оцеляваме чрез нея. Това се котира, това се харесва, а не трябва. Парламентът вместо, обаче, да подкрепи тази битка, все повече я води към един единствен изход – провал! Поредният пирон в ковчега е решението на министъра на културата Вежди Рашидов, който закопа цели 8 държавни театъра. Победителите белязани с тези почетни пагони са драматичните театри в Благоевград и Смолян, драматично-кукления театър във Враца, театрално-музикалния театър в Кърджали, музикално-драматичния във В. Търново, операта в Ст. Загора и двата национални културни института – Държавния музикален и балетен център – София и Държавния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев".

Факт е, че в по-малките градове, културните институции оцеляват трудно. Ниската населеност и липсата на финанси не подтикват зрителя да прекрачи вратите на операта, защото трябва да къта всеки лев за ток или данъци. Но проблемът не идва само от липсата на интерес от страна на гражданите, нито от неизправността на театрите. С дългове или не, до тези дългове се е стигнало по някакви причини. А причините са ясни като пролетно небе. Не финансиране от страна на министерството и общините, делегирани бюджети, двойно осчетоводяване на билети, намаляване на субсидии, избор на неправилни управляващи директори. До кога, чудя се, културните институции ще трябва да разчитат главно на частни инвеститори, политически кампании, само покрай изборите и европроекти. Европа не може да огрее навсякъде, а и да не се лъжем – не е длъжна! Никой не е длъжен да ни оправя бакиите, ако сами не си почистим кочинката.

Целият текст четете в КАПАНА.БГ

Споделете ни във:

5 thoughts on “За Вежди и „културната“ му реформа

  1. Статията не навлиза в дълбочина. Има особености и детайли, които авторът няма как да познава. Промяна е необходима, за да бъде културата и обществото стойностни елементи.

  2. Паулина,ами кой за каквото учил майна…:)))Ти с два лева ли живееш на ден,че за министъра си се притеснила,а?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.